Определение № 3593 от 12.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2395/2024 г.

Производството е по чл. 307 от ГПК. Образувано е по молба на К. Б. К. за отмяна на решение № 4357/31.10.2023 г. на Районен съд – Пловдив, постановено по гр. д. 13876/2023 г. в производство по молба на Н. В. Г. с правно основание чл. 4, ал. 1 от ЗЗДН и с искане за налагане на мерки за защита по ЗЗДН срещу К. Б. К.. С решението са наложени мерки за защита, които задължават К. К. да се въздържа от извършване на домашно насилие и му се забранява приближаване на пострадалите лица, местоработата на Н. В. Г., детската градина на Т. К. К., както и местата за социални контакти и отдих и на двете за срок от 7 месеца. Решението е било обжалвано и с окончателно решение №69 от 15.01.2024 г., на Окръжен съд- Пловдив, постановено по гр.дело №3187/2023 г. е оставено в сила. Молителят К. К. твърди, че е налице основание за отмяна на посоченото решение като се позовава на чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Посочва, че решението подлежи на отмяна, поради нарушението на чл. 142, ал. 2 от ГПК във връзка с неспазеното от съда задължение да отложи делото, когато пълномощникът на страната не може да се яви в съдебно заседание. Сочи, че пълномощникът му е поискал от Районен съд – Пловдив да отложи насроченото за 27.10.2023 г. съдебно заседание, тъй като в същия ден и час е бил служебно ангажиран по друго дело. В срока по чл. 306, ал. 3 от ГПК е постъпил отговор от ответницата по молбата Н. В. Г., в който оспорва наличието на основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, за да се произнесе по молбата за отмяна, съобрази следното: Молбата за отмяна е подадена от легитимирано лице, но е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Производството по чл.303 и сл.ГПК за отмяна на влезли в сила решения е специален извънинстанционен способ за отмяна на влезли в сила неправилни съдебни решения, които се ползват със сила на пресъдено нещо. В конкретния случай е налице влязло в сила съдебно решение, постановено в производство по ЗЗДН, което не е исково, а според разясненията, дадени в т.22 на ТР №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в него е съчетана съдебна защита по реда на съдебното администриране с налагане на административни мерки. В мотивите на ТР №2/2019 г. на ОСГК на ВКС изрично е посочено, че производството по ЗЗДН е такова по спорна съдебна администрация на граждански отношения и заповедта не разрешава правен спор, а съобразно правното положение на страните определя ред и начин за упражняване на материалните права и задължения помежду им. Наложените от страните мерки не са административни наказания и целта е да охранят пострадалите лица. Съгласно т. 4 на ТР № 7/2014 от 13.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС, влезлите в сила съдебни решения, постановени в производство по спорна съдебна администрация не подлежат на отмяна по реда на Глава Двадесет и четвърта ГПК. Неприложимостта в случая на производството по отмяна се обосновава с негодността им до породят сила на пресъдено нещо и възможността да бъдат изменяни при наличие на предпоставки за това. Отмяната по реда на глава двадесет и четвърта на ГПК, в случая не е необходима, тъй като съществува друг процесуален способ за защита- предявяване на искане за промяна на съществуващото правно положение въз основа на новооткрити или нововъзникнали факти, имащи правно значение за преценка на съда по целесъобразност. Поради това молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК като отправена срещу неподлежащи на отмяна актове е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,