Решение № 7351 от 30.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1430/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на община Стара Загора срещу решение № 4891/04.12.2025г. по административно дело № 1025/2025 г. на Административен съд– Стара Загора (АдмС СтЗ), с което общината е осъдена да заплати на В. Ж. М. от град Димитровград, сумата от 400 (четиристотин) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, резултат от акт за установяване на задължение /АУЗД/ № 87736 от 18.09.2024г., издаден от главен инспектор при Община Стара Загора, отменен като незаконосъобразен с Решение № 87736/18.09.202024г. на Директор на дирекция „МДТ“ при Община Стара Загора, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.11.2024г. до окончателното и заплащане. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че в производството липсват предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, както и че е налице поведение от страна на ищеца, което е следвало да бъде обсъдено и да бъде приложено основанието по чл. 5, ал. 1 или 2 ЗОДОВ. Иска отмяната на обжалваното съдебно решение като незаконосъобразно и отхвърляне на предявените искове против общината като неоснователни и недоказани. Не прави искане за присъждане на извършените съдебни разноски. Прави предварително възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна, в случай на отхвърляне на касационната жалба. В съдебно заседание не се представлява, депозирано е допълнително писмено становище по съществото на спора. Ответникът - В. Ж. М. в писмен отговор, подаден от адвокат Т.Василев, оспорва касационната жалба като неоснователна и счита постановеният съдебен акт за правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на сторените разноски, съобразно представения договор за правна защита и съдействие. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава, писмено и в съдебното заседание, заключение за неоснователност на касационната жалба и изразява становище, че първоинстанционното решение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното съдебно решение № 4891/04.12.2025г. по административно дело № 1025/2025 г. на Административен съд– Стара Загора е осъдил община Стара Загора, да заплати на В. Ж. М. от град Димитровград, сумата от 400 (четиристотин) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, резултат от АУЗД № 87736 от 18.09.2024г., издаден от главен инспектор при Община Стара Загора, отменен като незаконосъобразен с Решение № 87736/18.09.202024г. на Директор дир. „МДТ“ при Община Стара Загора, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.11.2024г. до окончателното и заплащане, както и направените разноски за първоинстанционното дело в размер на 410 лв. За да достигне до този резултат административният съд е установил, че с АУЗД № 87736 от 18.09.2024г., издаден от главен инспектор при Община Стара Загора и орган по приходите на осн. чл.107, ал.3 от ДОПК, вр. с чл.4 и 9б от ЗМДТ и съгласно партида за недвижим имот, заведена с вх. № 01 003903/2005г., и данъчна декларация по ЗМДТ, и данни от Служба по вписванията са били установени в тежест на В. Ж. М., в качеството й на наследник на починалото лице Ж. М. Й., задължения за данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ и такса битови отпадъци /ТБО/ за периода 2019-2023г. в общия размер от 26,80лв. /главници и лихви за просрочие/. АУЗД е връчен лично на М. на 26.09.2024г. М. подала жалба до горестоящия орган – Директор на дир. МДТ при Община Стара Загора жалба, регистрирана под № 10-08-71 на 03.10.2024г., която жалба е подадена чрез упълномощен представител адв. Т. Василев. Към жалбата е бил приложен и договор за правна защита и съдействие, удостоверяващо договорено между адв. Василев и В. М. възнаграждение за представителство пред горестоящия данъчен орган в размер на 400 лева. Съгласно удостоверение изх. № 8931 от 01.10.2024г., издадено от РС Стара Загора, В. М. е направила отказ от наследството на починалия й баща Ж. М. Й., като отказът е вписан в специалния регистър под № 168 на 26.07.2024г. Въз основа на подадената жалба и приложеното удостоверение, издаден от РС, директорът на дир. „МДТ“ при Община Стара Загора е издал Решение № 87736 от 16.10.2024г., с което е отменил АУЗД № 87736 от 18.09.2024г. Отказът е обосновал изцяло с оглед удостоверения факт на извършен отказ от наследство, вписан по надлежен ред преди издаване на АУЗД. Решението е съобщено по пощата чрез адв. Василев на дата 21.10.2024г. При това положение, съдът е намерил за безспорно доказана първата от кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, издаден от административен орган – разпореждане, отменено с влязло в сила съдебно решение. Съдът на следващо място е приел, че от незаконосъобразния акт – процесният АУЗД, отменен по съответния административен ред, ищцата е претърпяла вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в административното производство. Посочил е, че ищцата е направила разход за адвокатско възнаграждение, именно във връзка с оспорване на АУЗД, което се явява реално настъпила имуществена вреда. Исковата претенция за обезщетение е преценил за основателна в размер на 400 лв., каквато сума е заплатила В. М.. Приел е, че ищцата не би ангажирала адвокат и не би заплатила адвокатско възнаграждение, ако не бе издадено незаконосъобразния административен акт. Обжалваното решение е правилно. Неоснователни са направените оплаквания в касационната жалба, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е дейността на органа - негов издател. Органът издал отменения акт е административен орган, действащ в изпълнение на нормативно възложени задължения. В този смисъл определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, в резултат на административна дейност, поради което представлява властнически акт. В настоящия случай безспорно е налице Решение № 87736 от 16.10.2024г. на директора на дир. „МДТ“ при Община Стара Загора, с което е отменен АУЗД № 87736 от 18.09.2024г. Върховният съд трайно приема, че разходите за адвокатско възнаграждение, направени за защита срещу незаконосъобразен административен акт (включително данъчни актове и наказателни постановления), представляват пряка и непосредствена последица от увреждането по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ. Тази позиция е затвърдена и в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на ВАС, което, макар да касае наказателни постановления, се прилага по аналогия и при други административни актове, защото ако не беше издаден незаконосъобразният акт, засегнатото лице не би ангажирало адвокат и не би направило съответния разход. Трябва да се подчертае, че макар ангажирането на адвокат в административната фаза на оспорване да не е задължително по закон, то е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора и нормална и обоснована грижа за защита на личните права на лицата. Поради това, разходите за такава защита се квалифицират като реално претърпяна имуществена вреда. Неоснователни са и аргументите за наличието на съпричиняване от страна на увреденото лице. В административния процес не съществува преклузия за представяне на доказателства, поради което представянето им на по-късен етап (включително пред горестоящия орган) не може да се квалифицира като виновно поведение на жалбоподателя. Дори информацията да е предоставена едва с жалбата срещу акта, това не изключва отговорността на администрацията, ако тази информация е била достатъчна за отмяната му, още повече, че административните органи имат задължението по чл. 35 АПК да издават актовете си едва след пълно и обстойно проучване на релевантните факти и обстоятелства, касаещи административното правоотношение. Правилен е изводът на АдмС-СтЗ, че общинската администрация е била длъжна служебно да провери вписването на отказа от наследство. А доколкото обжалването на АУЗД не може да бъде извършено директно пред съда, а само по административен ред, то ищцата, за да защити правата си, е трябвало да стори разноски по обжалването. Съгласно чл. 7 от Конституцията на Република България държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица, а съгласно чл. 56 от същата - всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси и в държавните учреждения той може да се явява и със защитник. В АПК и ДОПК не е уреден въпросът за възстановяване на разноските по административното обжалване. Следователно за страната при оспорването по административен ред съществува единствено възможността да претендира като претърпени вреди, направените разноски по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Да се приеме разбирането, че страната изобщо няма право, по какъвто и да е ред, да получи обезщетение във връзка с незаконосъобразен акт на държавен орган, каквото обезщетение в подобни случаи е съизмеримо със заплатения размер за адвокатско възнаграждение, противоречи на разпоредбите на Основния закон и на принципите на правовата държава. Разпоредбата на чл. 7 от КРБ е поместена в раздела "Основни начала" от този най-висш закон, което подчертава важността на този постулат. Адвокатската защита, която макар да не е задължителна в административното производство, е основно право на всеки гражданин, за да може да защити правата си по най-добрия и ефективен начин, още повече когато тези права са свързани с установяване на публични задължения. Обоснован е изводът на административния съд, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Настоящият съдебен състав приема и довода на административния съд, че вредите са преки, тъй като в случая са обусловена последица от вредоносния резултат, т. е. явяват се адекватно следствие от увреждането - чл. 4 ЗОДОВ. Тяхната непосредственост е установена, поради настъпването им по време и място, следващо противоправния резултат и тяхната обусловена свързаност с него. В случая е доказано по безспорен начин основанието за плащане и размера на адвокатското възнаграждение. Според Договора за правна защита и съдействие е уговорено възнаграждение от 400,00 лева, които са били заплатени в брой. Платената сума за адвокатска защита във връзка с оспорването по административен ред следва да се квалифицира като вреда – намаление на имуществото на засегнатото лице с размера на адвокатското възнаграждение, непосредствено произтичаща от отменен незаконосъобразен административен акт. Безспорно са налице извършени надлежни процесуални действия, конструирана защита с изложени правни аргументи, които са възприети като основателни и послужили за отмяна на процесния АУЗД. Поради тези съображения обжалваното решение като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, следва на ответната страна да бъдат присъдени разноски за касационното производство в размер на 310 евро за процесуално представителство по договор за правна защита и съдействие от 06.01.2026 г. По отношение на възражението на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ответната по настоящото производство страна, съдът намира същото за неоснователно, доколкото възнаграждението е уговорено в обичайния размер, съгласно Наредба № 1 за размера на адвокатските възнаграждения, а не са изложени никакви мотиви за сочената прекомерност. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение