Решение № 1006 от 29.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10796/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. А. Н. против решение № 670 от 30.07.2025 г. по адм. дело № 94/2025 г. на Административен съд - Разград, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 330з-732/13.03.2025 г. на директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) - Разград, с която на Н. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение" и служебното му правоотношение е прекратено. Жалбоподателят поддържа, че решението е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена или евентуално след отмяната на съдебното решение делото да бъде върнато на административния съд за ново разглеждане от друг състав. Претендира и направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът директор на ОД на МВР - Разград, чрез юрк. Маринова, оспорва касационната жалба и моли решението на първата съдебна инстанция да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и доказателствата по делото Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд – Разград е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Административният съд правилно приема, че заповедта е издадена от компетентен по смисъла на чл. 204, т. 3 ЗМВР орган и в съответствие с изискванията за форма, предвидени в чл. 210, ал. 1 ЗМВР. Административният акт е писмен и е със съдържанието, посочено в цитираната разпоредба, като действията на служителя Н. са описани подробно и уточнени по време и място на извършване. Поради това изводът на първоинстанционния съд за спазване на формалните изисквания на закона е правилен, а доводите на касатора в обратен смисъл са неоснователни. Както административният съд правилно приема, заповедта е издадена и при спазване на административнопроизводствените правила. Наказанието е наложено в сроковете по чл. 195, ал. 2 ЗМВР, определени съобразно изискванията на чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от закона, а заповедта е издадена след образувано по реда на чл. 207, ал. 1, т. 2 ЗМВР дисциплинарно производство. Спазени са и изискванията на чл. 206, ал. 1 ЗМВР - заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена след приемане на писмените обяснения на служителя. Такива са постъпили на 28.02.2025 г. и са взети предвид от дисциплинарно наказващия орган. Изпълнени са и изискванията на чл. 206, ал. 3 и ал. 4 от закона – изяснени са фактите и обстоятелствата от значение за случая, като се използвани допустимите доказателствени средства. Привлеченият към дисциплинарна отговорност служител е уведомен за всички етапи от дисциплинарната проверка, запознат е с всички материали от дисциплинарното производство и му е осигурена възможност да даде обяснения по случая и да направи искания в съответствие с чл. 207, ал. 8 ЗМВР. В изпълнение на изискванията на чл. 207, ал. 7 ЗМВР обобщената справка с резултата от разследването и всички материали са предоставени на Н. за запознаване, а постъпилите от последния обяснения са обсъдени от дисциплинарно наказващия орган преди налагане на дисциплинарната санкция. Поради това настоящата инстанция приема, че правото на защита на привлечения към дисциплинарна отговорност не е нарушено, а доводите на касатора за липса на обективност и проява на тенденциозност при събирането и преценката на доказателствата в дисциплинарното производство, са неоснователни. Изводът за съответствие на оспорената заповед с материалния закон също следва да бъде споделен. При правилно тълкуване и прилагане на закона административният съд приема, че са налице основания по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР за санкциониране на служителя с най- тежкото дисциплинарно наказание. Съгласно цитирания текст в тази категория попадат деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители, уронващи престижа на службата. В конкретния случай съставът на административния съд правилно приема, че на посочените в заповедта дата и място жалбоподателят, младши инспектор, старши полицай (водач на патрулен автомобил) в група „Охранителна полиция“ на РУ „Лозница“ при ОДМВР – Разград подпомага две лица, извършващи незаконен риболов с мрежи, като ги транспортира до водоема, посреща лодката на брега и участва в прибирането на уловената риба. Това поведение на служителя правилно е квалифицирано като тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Установените по делото факти формират законосъобразното заключение, че поведението на Н. е в противоречие с правилата на т. 15, т. 19 и т. 20 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, които задължават държавния служител да съобразява законността на действията, които предприема, да пази доброто име на институцията и да насърчава гражданите да спазват закона, като дава личен пример за това. В случая извършеното от служителя е несъвместимо с цитираните правила за етично поведение и представлява деяние, уронващо престижа службата, както по своя характер, така и поради факта, че е при извършването му Н. е облечен с части от полицейска униформа (яке и шапка с надпис „полиция“), с което публично демонстрира принадлежността си съм структура на МВР. Освен това в случая поведението на Н. става широко известно и е от такова естество, че реално застрашава със загуба на доверие и накърнява авторитета на структурните звена в състава на МВР. В този смисъл е тълкувателно постановление № 3/07.06.2007 г. по тълкувателно дело № 4/2007 г. на Върховния административен съд. Това е основание извършеното от Н. да се квалифицира като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, обосноваващо налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Възражението на касатора, че не следва да носи дисциплинарна отговорност за извършеното, тъй като не е санкциониран по административнонаказателен ред от органите на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, е неоснователно. Дисциплинарната отговорност е различна от административнонаказателната (чл. 194, ал. 3 ЗМВР), поради което служителят може да бъде санкциониран дисциплинарно, независимо от наличието или не на данни за реализиране на друг вид отговорност, още повече, че дисциплинарното наказание е наложено за нарушения на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, т. е. за действия, които са в противоречие с морално - етични правила и норми, а не за извършени административни нарушения по ЗРА. Доводът, че наказанието е наложено без да е извършена преценка на цялостното поведение на служителя, също е неоснователен. При определяне вида на наказанието е съобразена законовата регламентация и обстоятелството, че извършеното от Н. е квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. При издаване на заповедта са обсъдени вредните последици от деянието, изразяващи се в увреждане на доброто име на полицейската институция и формата на вината, като е съобразено, че служителят е осъзнавал, че с действията си подпомага и улеснява незаконен улов на риба. Отчетена е и цялостната служебна дейност на служителя. С това изискванията на чл. 206, ал. 2 ЗМВР са изпълнени, а доводите на касатора в обратен смисъл са неоснователни. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с чл. 168, ал. 1 АПК първоинстанционният съд извършва преценка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съгласно изискванията на чл. 170 АПК и чл. 171, ал. 5 АПК, на страните е осигурена възможност да ангажират доказателства и всички доказателствени искания на жалбоподателя са удовлетворени. Поведението на служителя е установено без противоречия от представените с административната преписка писмени доказателства, както и от гласните такива, събрани в хода на съдебното производство, включително от показанията на свид. Б., който потвърждава, участието на Н.. В подкрепа на събраните по делото доказателства са и писмените обяснения на жалбоподателя, който твърди, че не притежава мрежа за риболов и на посочената дата лично не е ловил риба с мрежа, но всъщност не оспорва установените със заповедта действия, за които е наказан. По тези съображения доводите на касатора за необективно интерпретиране на доказателствата, са неоснователни. Решението е постановено след анализ на събраните доказателства и обсъждане на доводите и възраженията на страните. Съдебният акт е със съдържанието по чл. 172а, ал. 1 и ал. 2 АПК и в него са изложени мотиви в подкрепа на възприетите от съдебния състав правни изводи. Поради всичко изложено Върховният административен съд приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Оспореният съдебен акт е обоснован и постановен в съответствие с материалния закон и при отсъствие на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,