Определение № 50920 от 19.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2059/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Д. З. и В. Л. З. против решение № 260280/21.01.2022 г., постановено по гр.д.№ 12454/2020 г. от ІV“б“ състав на СГС. Ответниците по касационната жалба я оспорват, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, в обжалваното част е прието, че предявен иск с правно основание чл.30 ЗЗД е основателен и е потвърдено решението на СРС, постановено в този смисъл. Съдът е приел, че за да се приеме, че сделката е унищожаема поради заплаха по смисъла на чл. 30 от ЗЗД по делото следва да се установи, че е сключена поради възбуждане на основателен страх у страната за живота, здравето, имуществото й или такива на нейни близки, който страх е възбуден от другата страна или от трето лице. Съдът е приел за установено по делото, че поведението на ответника Р. З. и отчасти това на В. З. към ищците е довело до формиране на основателен страх у тях за живота и здравето им, както и за имуществото им, ако не прехвърлят имота на ответниците, че това е било причината за сключването на договора между страните от 21.07.2008г. До този извод съдът е достигнал, след обсъждане на свидетелските показания, както и заключението по съдебно-психиатричната експертиза, което съдът изцяло е кредитирал като вярно, задълбочено, неопровергано от останалите събрани по делото доказателства. Тези доказателства съдът е приел, че не са опровергани от показанията на другите свидетели по делото, които не са заявили обстоятелства за обратното на посоченото от посочените по-горе доказателства. Прието е за установено, че ищцата приела сериозно заплахите, често плачела след скандалите с ответника, че тя се притеснявала от по-големи разправии, спряла да общува с лица извън домашните, стояла си вкъщи, нямало основание толкова рано да се прехвърля имота освен постоянните искания на ответника З. за същото, че всеки скандал, заплахи и обиди е бил свързан с основната тема - прехвърлянето на имота. Вещото лице по съдебно-психиатричната експертиза е посочило, че от 1999г. и до момента ищцата се е намирала в състояние на тежка и продължителна фрустрация - състояние на тежка депресия, психичен дискомфорт, страх, което се предизвиквало от грубо и агресивно поведение на ответника и отчасти – на поведение на ответницата, в такова състояние макар и в по-лека степен бил ищецът, който бил съпричастен към страданието на съпругата си, опит да излязат от конфликтната ситуация било прехвърлянето на имота, но това не дало очакван резултат. Заключението на вещото лице за състоянието на ищците към момента се потвърждава от приетите по делото искова молба и заповед, издадена от РС по делото по Закона за защита от домашно насилие от 2018г. Съдът е приел за неоснователни доводите на въззивниците, че заключението на вещото лице не следва да се кредитира като такова обосновано с анамнеза, снета от ищците и от сина им, без да бъде изслушан в о.с.з. Посочено е, че изготвянето на психиатрична експертиза изисква събеседване с ищците и с близките им, това е направило и вещото лице в случая, отделно синът им, при разпита му пред съда е потвърдил казаното пред вещото лице. Посочено е, че вещото лице при изготвянето на заключението е съобразило всички събрани по делото доказателства, то е присъствало при разпита от съда на всички свидетели по делото, като заключението му е подробно обосновано при съобразяване на всички събрани докзателства, не е опровергано от останалите доказателства по делото и съдът го е кредитирал изцяло. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване е посочено, че съдът се е произнесъл по правни въпроси при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Въпросите са поставени бланкетно, без обосновка в каква насока е произнасянето на съда и в какво се състои противоречието, както и по кой от въпросите е налице някое от основанията, посочени общо. Поставя се въпрос, дали недопускането на повторна съдебно-психиатрична експертиза е съществено процесуално нарушение, ограничаващо правата на ответниците, като се отчита обстоятелството, че представената по делото експертиза е изготвена без да е проведено събеседване със същите. Съдът подробно е мотивирал защо не допуска повторна експертиза, а обстоятелството, че не е проведено събеседване с ответниците е неотносимо към основанията за допускане на повторна експертиза, тъй като задачата на вещото лице не е била да се изследва състоянието на ответниците, а на ищците по делото. Вещото лице е дало заключение относно състоянието на ищците към момента на прехвърляне на собствеността на имота, като това е възприето и от съда, поради това поставения правен въпрос, касаещ момента на освидетелствуването на ищците не е разрешен при наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване. Решаващите мотиви на съда относно основателността на иска не са свързани с заведеното от ищците дело за домашно насилие, като същите не са разпитани като свидетели по делото, поради което поставените в тази насока правни въпроси са неотносими към производството по чл.288 ГПК. Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска, като в полза на ответиците по жалбата следва да се присъди сумата 840 лева, представляващо заплатено от тях адвокатско възнаграждение. Водим от горното, състав на ВКС