Решение № 7543 от 06.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10978/2025 г.

Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на главния архитект на община Благоевград чрез неговия пълномощник срещу решение №2091/28.04.2025 г. по адм. № 587/2023 г. на Административен съд Благоевград. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. По делото е постъпила и частна жалба от главния архитект на община Благоевград чрез неговия пълномощник срещу определение №2912/20.06.2025 г. по адм. д. №587/2023 г. на Административен съд Благоевград, с което е оставена без уважение молбата на главния архитект на община Благоевград за изменение на решение №2091/28.04.2025 г. по адм. № 587/2023 г. на Административен съд Благоевград в частта му за присъдените разноски. Ответникът по касационната жалба община Благоевград чрез процесуалния си представител намира касационната жалба за основателна. Ответниците по касационната жалба Г. С. Н. и Е. Н. М. чрез своите пълномощници в писмено становище намират касационната жалба за неоснователна. Ответниците Р. Я. А. и Г. Я. К. чрез особения си представител адв. Арабаджиев намират касационната жалба за неоснователна. Ответниците по делото И. Г. М., М. А. М., К. С. Т., К. Т. В., М. С. Х., К. С. К., Ц. Й. К., Д. Р. К., С. М. Д., Х. Д. З., Д. А. Г., Д. А. Г., С. К. Г., В. Б. Ц., Й. Н. Ц., Е. Н. Г., Г. А. Г., Н. Х. Г., Г. Д. Г., И. Д. Г., Ж. С. Ш., М. Б. П., А. Б. И., А. Т. У., В. К., В. М. И., М. Д. Ш., С. К. К., М. И. Ш., С. С. Ш., И. С. Ш., З. С. Ш., Е. С. Т., В. Г. Н., Н. А. С., Р. А. А., Т. А. К., Е. И. Х., В. Г. М., М. В. Д., Е. В. М., Р. И. И., Н. И. И., М. Г. Ч., А. Й. Ч., И. Т. Б., И. В. Ц., Б. Г. К., Й. Г. З., Е. С., М. Н. Ц., Н. И. Б., И. А. К., Е. К. П., С. К. Т., Д. В. М., М. С. М., И. Г. Б., Д. А. М.,Д. С. В., А. Ф. К., К. С. Н., М. К. Н., Н. К. Н., Р. В. Т., Л. В. А., Р. И. П., Е. Т. Г., К. Т. Г., И. Н. Б., Н. Н. Б. и М. Й. М., И. Г. С., Л. М. Д., М. Б. Д., Б. М. Д., С. К. Т., С. И. Д., Н. Ч. Х. и А. С. В., не вземат становище по касационната и частната жалба. Ответницата Г. С. Н. намира частната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок, от страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалби от Г. С. Н. и Е. Н. М. срещу заповед заповед № 65/07.04.2023 г., издадена от главния архитект на Община Благоевград, за поправка на очевидна фактическа грешка в заповед № 1022/31.07.2020 г. на заместник- кмета по строителството на Община Благоевград. С обжалваната заповед е постановено устройствена зона „Ц“ със съответните устройствени показатели „височина на застрояване – до 15 м; п.застр. – до 80%; кинт – до 3.00 м.; п.озел. – мин 20%, в заповед № 1022/31.07.2020 г. на заместник- кмета по строителството на Община Благоевград да се чете устройствена зона „Ткин“ – територия за защита културно историческо наследство. С обжалваното решение съдът е отменил оспорената заповед за поправка на очевидна фактическа грешка в заповед № 1022/31.07.2020 г. на заместник- кмета по строителството на Община Благоевград. За да постонови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: С поправената заповед № 1022 от 31.07.2020 г. е разрешено изработване на ПУП – изменение на план за застрояване (ИПЗ) на УПИ ХІ в кв. 220 по плана на ЦГЧ, Благоевград, имоти с идентификатори 04279.613.288 и 04279.613.289 по КК на гр. Благоевград - устройствена зона „Ц“ с показатели: височина на застрояване – до 15.00 м., п.застр. – до 80 %; Кинт – до 3.0; П.озел. – мин. 20 % - ново средно застрояване, свързано със съществуващи сгради в УПИ XII 1615, имот с идентификатор 04279.613.271 по КК на Благоевград и УПИ IX 1619, имот с идентификатор 04279.613.290 по КК на Благоевград, кв. 220 по плана на ЦГЧ Благоевград. С оспорената в настоящото производство заповед на основание чл. 62, ал. 2 от АПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива (разпоредителната част) на първоначалната заповед, като вместо „Устройствена зона „Ц“ с показатели: Височина застрояване – до 15 м.; П. Застр. – до 80%; Кинт – 3.0; П.озел. – мин 20 %“ да се чете „Устройствена зона „Ткин“- Територия за защита на културно историческо наследство“. Оспорената в настоящото производство заповед № 65 от 07.04.2023 г. е издадена от главния архитект на Община Благоевград, на когото със заповед № 379-ЧР от 10.10.2022 г. на основание Пар. 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ е възложено изпълнение на правомощия по ЗУТ, в това число и функции по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ - да разрешава или да отказва да се изработи проект на изменение на плана и по чл. 135, ал. 5 от ЗУТ при наличие на някое от основанията на чл. 134, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, както и да нарежда служебно с мотивирано предписание да се изработват проекти за изменение на ПУП. Т.е. процесната заповед е издадена от органа, на когото са делегирани правомощия на основание пар. 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ към датата на издаването й от кмета на Община Благоевград, както и поправеният акт (заповед № 1022 от 31.07.2020 г.) също е издаден от органа, на когото са делегирани правомощия на основание пар. 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ към датата на издаването й от кмета на Община Благоевград. В този смисъл според съда оспорената заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 62, ал. 2 от АПК. Неоснователни са твърденията в жалбата в обратния смисъл за некомпетентност на издателя на акта. В случая не се касае изобщо до отстраняване на очевидна фактическа грешка, а до формиране на изцяло нова воля, липсваща в първоначално издадения акт, която цели да санира, да отстрани допусната незаконосъобразност в същия, което е недопустимо и прави заповед № 65 от 07.04.2023 г. изцяло незаконосъобразна. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че страните нямат спор по фактите. Не е спорно между страните, че имоти с кадастрален идентификатор 04279.613.288 и 04279.613.289 съгласно ОУП на Община Благоевград попадат в устройствена зона „Ткин“ – територия за защита на културно историческо наследство. По принцип поправката на явна фактическа грешка е несъответствие между действителната воля на органа и нейното изразяване. Именно поправянето следва да разкрива вече формираната действителна воля. Настоящият съдебен състав намира, че в случая не е налице именно такова несъответствие. В тази връзка законосъобразен е изводът на съда, че изцяло с оспорената заповед е променена устройствената зона, определени са различни от първоначалните показатели. Налице е пълна промяна (подмяна) в устройствените показатели, при които е разрешено изработване на ПУП – изменение на плана за застрояване (ИПЗ) в първоначалния административен акт и административния акт за поправка и то по отношение на абсолютно всички параметри на същите. Тоест, с оспорената заповед е извършено изменение на нормативните изисквания, с които следва да бъде съобразен разрешеният за изработване проект за ПУП, което е недопустимо да се извършва под формата на поправка на очевидна фактическа грешка. Заповедта за поправянето заедно с първоначалния /поправения/ акт следва да представлява едно единно цяло с оглед предизвикваните съвкупно правни последици. В този смисъл решаващият съд адекватно е подчертал, че, заповед № 65 от 07.04.2023 г. не отстранява очевидна фактическа грешка, а заменя възприетите устройствените показатели с други такива, като по този начин първоначалният административен акт и процесната заповед влизат в явно противоречие и пораждат различни по своето съдържание правни последици. Т. е. административният орган, издавайки оспорената заповед, сам е посочил че главният акт е издаден в противоречие с ОУП на Община Благоевград, но обстоятелството, че причината за издаване на главния акт в този му вид не съставлява несъответствие между формираната истинска воля и нейното външно изразяване в писмения текст на административния акт. Поради това с оспорената в настоящото производство заповед се формира волеизявление, различно от първоначално изразеното. Настоящата инстанция споделя довода на първоинстанционния съд, че единствено се цели да се поправи неправилно посоченото в първоначално издадената заповед, което е опит за саниране на тежък порок на предходната заповед № 1022/31.07.2020 г. В цитираната заповед неправилно е посочена устройствената зона, в която попадат процесните имоти, което променя фундаментално устройствените и строителни показатели при застрояване, при това в нарушение на разпоредбите на Закона за културното наследство (ЗКН) – без предварително извършена съгласувателна процедура по реда на чл. 84 от ЗКН, в съответствие с чл. 80, ал. 3 от ЗКН и в нарушение разпоредбите на ЗУТ при извършване изменение на ПУП-ПР. Предвид изложеното, като е приел оспорения административен акт за незаконосъобразен поради противоречието му с материалния закон, първоинстанционният съд е постановил материално законосъобразно решение. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал съществено нарушение на процесуални норми, поради което решението следва да се остави в сила. По частната жалба: С обжалваното определение съдът е оставил без уважение молбата на главния архитект на Община Благоевград за изменение на решение № 2091 от 28.04.2025 г., постановено по адм.д. № 587/2023 г. по описа на Административен съд – Благоевград, в частта за разноските. Определението е правилно при следните съображения: В мотивите на решението, чието изменение в частта за разноските се иска, са развити подробни мотиви за пприсъдените разноски. В този смисъл съдът е приел, че по делото са проведени множество съдебни заседания, събрани са множество писмени доказателства, поради което съдът намира претендираните възнаграждения за справедливи и обосновани. На основание чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1 за възнагржденията за адвокатска работа на Г. С. Н. следва да бъде присъдено и претендираното възнаграждения за явяване за всяко следващо заседание след второто, но в предвидения в същата разпоредба размер от 250 лева или общо в размер на 2 000 лева, както и заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 2 500 лв., а на оспорващата Е. Н. М. в размер на 1 250 лева. Настоящата инстанция споделя доводите на съда, че термините „минимален размер“, от една страна, и „справедлив и обоснован“ размер, от друга, не са тъждествени. В Наредбата, както е посочил и СЕС, липсват критерии, въз основа на които да се прецени дали действително разписаните размери са справедливи и обосновани, поради което според решаващия съд преследваната легитимна цел може да се постигне като съдът сам прецени кой размер е справедлив и обоснован по смисъла на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, с оглед всички обстоятелства по делото, свързани с конкретния обем и сложност на извършената дейност. Поради това настоящата инстанця споделя извода на първоинстанционния съд, че договореното възнаграждение не е прекомерно, обемът на адвокатската защита съответства на заплатеното адвокатско възнаграждение..Предвид изложеното обжалваното определение следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответницата Г. С. Н. следва да се присъдят направените пред касационната инстанция разноски в размер на 650 /шестстотин и петдесет/ евро, представляващи възнаграждение за един адвокат. На ответницата Е. Н. М., следва да се присъдят направените пред касационната инстанция разноски в размер на 601 /шестстотин и едно / евро, представляващи възнаграждение за едни адвокат. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,