Определение № 409 от 21.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 255/2024 г.

Производството по делото е образувано по подадените срещу решение № 1144/13.10.2023г. по възз.гр.д.№ 314/2023г. на САС 1/касационна жалба на ответника „Юробанк България“ АД срещу въззивното решение в частта, с която, след частична отмяна на решение № 263810/09.06.2021г., поправено с решение № 263325/17.11.2022г. по гр.д.№ 10700/2018г. на СГС, е признато за установено, че клаузата на чл.23, ал.1 и ал.2 от договор за потребителски кредит № HL 40522/27.06.2008г. е нищожна, като неравноправна, на осн. чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД, във вр. с чл.143 ЗЗП, и по 2/частна жалба на ищците А. К. и Н. К. срещу въззивното решение в частта му с характер на определение, с която е оставена без разглеждане подадената от ищците въззивна жалба срещу решение № 263810/09.06.2021г. по гр.д.№ 10700/2018г. на СГС в частта, с която са отхвърлени исковете им, с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД, във вр. с чл.143 ЗЗП, за прогласяване нищожността на чл.2, ал.3, §.1 и §.2 от договор за банков кредит от 14.08.2015г. Преди всичко следва да се проведе производството по реда на чл.274, ал.2 ГПК по подадената от ищците частна жалба срещу въззивното решение в частта му с характер на определение за оставяне без разглеждане на подадената от тях въззивна жалба. Частните жалбоподатели поддържат, че въззивният акт в обжалваната част е незаконосъобразен.Искат неговата отмяна и постановяване на решение за уважаване на исковете. С постъпилия в срок писмен отговор насрещната страна „Юробанк България“ АД оспорва основателността на частната жалба. Съставът на I т.о., въз основа на доводите на страните и данните по делото, приема следното: Разгледана по същество, частната жалба е основателна. За да остави без разглеждане въззивната жалба, съставът на апелативния съд е приел, че в тази част тя е недопустима, поради липса на правен интерес, тъй като по този въпрос въззивният съд се е произнесъл с решение № 943/27.06.2022г. по /друго/възз.гр.д.№ 2128/2021г. на САС. От данните по делото се установява следното: Образувано е гр.д.№ 10700/2018г. на СГС по предявените установителни и осъдителни претенции от А. К. и Н. К. против „Юробанк България“, сред които / вж ИМ и уточняващата молба от 20.11.2019г./ са установителни претенции за прогласяване нищожността на отделни договорни клаузи на сключените от ищците два договора за банков кредит, вкл. на договорната клауза на чл.2, ал.3, § 1 на сключения от ищците с праводателя на ответника „Юробанк И Еф Джи България“ АД договор за банков кредит от 27.06.2008г./ в частта за начина на определяне на левовата равностойност на задълженията в швейцарски франкове/ и на чл.2, ал.3, §.2 на сключения с ответника договор за банков кредит от 14.08.2015г. / в частта, регламентираща определяне на левовата равностойност на задълженията в швейцарски франкове.С постановеното по гр.д.№ 10700/2018г. на СГС решение № 261799/17.03.2021г. по гр.д.№ 10700/2018г. на СГС част от установителните претенции са отхвърлени, в т.ч. за прогласяване нищожността на договорната клауза чл.2, ал.3, §.1 на договора за банков кредит от 27.06.2008г. в частта относно начина на определяне на левовата равностойност на задълженията в швейцарски франкове По подадените въззивни жалби и от двете страни срещу решение № 261799/17.03.2021г. по гр.д.№ 10700/2018г. на СГС е образувано на 14.07.2021г. възз.гр.д.№ 2128/2021г. на САС. С постановеното по делото въззивно решение № 943/27.06.2022г. е обезсилено решение № 261799/17.03.2021г. по гр.д.№ 10700/2018г. на СГС, вкл. и в частта, с която е отхвърлен искът за прогласяване нищожността на чл.2, ал.3, §.1 и §.2 от договора за банков кредит от 27.06.2008г., като постановено по непредявен иск, и производството по делото в тази част е прекратено. По гр.д.№ 10700/2018г. на СГС е било постановено и допълнително решение № 263810/09.06.2021г., поправено с решение № 263325/17.11.2022г., с което решение № 261799/17.03.2021г. е допълнено, вкл. чрез отхвърляне на иска за прогласяване нищожността на чл.2, ал.3, §.1 и §.2 от договора за банков кредит от 14.08.2015г. Възз.гр.д.№ 314/2023г. на САС е образувано по подадената от ищците въззивна жалба срещу допълнителното решение № 263810/09.06.2021г., поправено с решение № 263325/17.11.2022г. Не е било налице посоченото в решение № 1144/13.10.2023г. по възз.гр.д.№ 314/2023г. на САС, в частта му с характер на определение, основание за оставяне без разглеждане на въззивната жалба на ищците. Тъй като с решение № 943/27.06.2022г. по възз.гр.д.№ 2128/2021г. на САС е обезсилено решение № 261799/17.03.2021г. по гр.д.№ 10700/2018г. на СГС, вкл. и в частта, с която е отхвърлен искът за прогласяване нищожността на чл.2, ал.3, §.1 и §.2 от договора за банков кредит от 27.06.2008г., в него по въпроса за действителността на чл.2, ал.3, §.1 и §.2 от договора за кредит от 14.08.2015г. липсва произнасяне.Ищците имат на общо основание правен интерес да обжалват неблагоприятното за тях допълнително решение № 26381009.06.2021г. по гр.д.№ 10700/2018г. на СГС в частта, с която е отхвърлен искът за прогласяване нищожността на чл.2, ал.3, §.1 и §.2 от договора за кредит от 14.08.2015г. Като незаконосъобразен, въззивният акт в обжалваната част следва да се отмени и делото - върне на въззивния съд за произнасяне по въззивната жалба на ищците в оставената без разглеждане част. Мотивиран от това, съставът на I т.о.: