Определение № 515 от 06.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1521/2023 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Образувано е по молба вх.№ 16474/12.12.2023г. на ищеца Д. Г. с искане за изменение на постановеното по делото определение по чл. 288 ГПК с № 3869/04.12.2023г. в частта за разноските. Молителят твърди, че му се следват разноски за адвокатско възнаграждение за защита срещу касационната жалба на ответната страна – Прокуратурата на Р България, доказателства за които е представил.Иска присъждането им. Насрещната страна – ответникът Прокуратура на Р България, не е депозирал становище по искането. Върховният касационен съд намира искането за допустимо (подадено в срока по чл. 248, ал.1 ГПК) и основателно по следните съображения: С определението по чл. 288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на решението на АС Пловдив по подадените две касационни жалби - от всяка от страните. За изготвяне на отговор на касационната жалба на ответника Прокуратура на Р България ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева, съгласно представения на лист 48 договор за правна защита и съдействие. Представен е и списък по чл. 80 ГПК – на лист 47, в който тази сума е посочена. Така направеният разход от ищеца следва да бъде заплатен от ответника с оглед правилото на чл. 78, ал.1 ГПК и то в пълния му размер, предвид липсата на възражение по чл. 78, ал.5 ГПК. Воден от изложеното и на основание чл. 248 ГПК, съдът