Определение № 6636 от 16.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5711/2026 г.

Производството е образувано по възражение подадено от В. Г. Н. срещу Решение № 2405 от 18.11.2025 г. на Административен съд (АС) – Добрич по к.а.н.д. №346/2025 г. С решението е оставено в сила Решение № 114 от 01.06.2025 г. на Районен съд (РС) - Добрич по а.н.д. № 922/2024 г., с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 24-1717-000436 от 24.04.2024 г. издадено от началник сектор в Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Добрич, Първо Районно управление (РУ) - Добрич, с което на В. Г. Н. за нарушение по чл. 137а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1-во ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лв. В. Г. Н. излага подробни възражения за незаконосъобразност на наказателното постановление и за компетентността на вещото лице изготвило приета в съдебното производство експертиза. Счита, че постановените съдебни решения следва да бъдат отменени. Ответникът – началникът сектор в Първо РУ при ОДМВР – Добрич не изразява становище по възражението. Върховният административен съд, Седмо отделение, като извърши служебна проверка по допустимостта на възражението, намира следното: Видно от изложените във възражението твърдения за незаконосъобразност на решението на АС – Добрич, подаденото възражение има характера на жалба, която обаче се явява процесуално недопустима, предвид следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 59 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) актовете по чл. 58д (сред които и НП) подлежат на обжалване или протестиране пред районния съд, а решенията на районния съд според чл. 63в ЗАНН подлежат на касационно обжалване пред административния съд по реда на глава дванадесета от АПК. По аргумент от разпоредбата на чл. 223 АПК, касационното решение е окончателно. От тези изрични законови норми е видно, че съдебните производства по ЗАНН са двуинстанционни. С постановяването на Решение № 2405 от 18.11.2025 г. на АС – Добрич по к.а.н.д. №346/2025 г. образуваното въз основа на жалбата на В. Г. Н. съдебно производство е приключило с окончателен съдебен акт. Върховният административен съд не дължи произнасяне по възражението насочено срещу решението на АС - Добрич, тъй като то не е от категорията съдебни актове, подлежащи на инстанционен контрол от този съд - чл. 132 АПК. За пълнота следва да се изложи, че разгледано като молба за отмяна на влязлото в сила решение на АС – Добрич, възражението също е недопустимо, предвид следните съображения: Производството по възобновяване на административнонаказателните производства е уредено в Раздел VIII, чл. 70 – 73 ЗАНН. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗАНН, на проверка по реда на тази глава подлежат влезлите в сила решения на районния и на административния съд. В ЗАНН са регламентирани сроковете за предявяване на искане за възобновяване на административнонаказателните производства (чл. 71, ал. 1), основанията за възобновяване (чл. 70, ал. 2) и легитимираните да правят такова искане субекти (чл. 72, ал. 1). Видно от изложеното, ЗАНН предвижда нарочно производство по възобновяване на влезли в сила решения и определения на съда, поради което спрямо тях общата уредба за отмяна по реда на чл. 237 и сл. АПК и по чл. 245 и сл. АПК е неприложима. АПК се прилага в административнонаказателните производства само в случаите, в които ЗАНН изрично препраща към него и доколкото същият закон не предвижда изрично уредени процесуални средства за защита. Специалният закон дерогира общия, поради което възражението на В. Г. Н., разгледано като искане за отмяна на влязлото в сила Решение № 2405 от 18.11.2025 г. на АС – Добрич по к.а.н.д. №346/2025 г., също се явява недопустимо. По изложените съображения, Върховният административен съд, Седмо отделение,