Определение № 724 от 08.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 6396/2013 г.

Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 2, изр. първо ГПК. Образувано е по частната жалба на И. Г. К. от [населено място] против определение № 292 от 18 април 2013 г., постановено по ч.гр.д. № 324 по описа на окръжния съд в гр. Добрич за 2013 г., с което е оставено без разглеждане възражение на К. срещу разпореждане № 1962 от 19 декември 2012 ., постановено по ч.гр.д. № 429 по описа на районния съд в гр. Каварна за 2012 г. като просрочено. В жалбата се сочи, че разпореждането, с което й е върнато писмено възражение срещу издадена заповед за изпълнение на парично задължение възпрепятства възможността на жалбоподателката да се защити срещу претенция за пари, които тя не дължи и няма сключен неформален договор за заем. Твърди се, че жалбоподателката депозирала възражението извън двуседмичния срок поради особени непредвидени обстоятелства – в този момент полагала грижи за болна майка и била ангажирана с нея в болнично заведение. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. С определението си въззивният съд приема, че жалбоподателката е узнала за заповедта за изпълнение на 22 август 2012 г., а молбата по чл. 423, ал. 1 ГПК е постъпила в окръжния съд на 2 януари 2013 г., поради което възражението е просрочено и следва да бъде оставено без разглеждане. Частната жалба е неоснователна. Относимите обстоятелства са следните: Съобщението за издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е получено лично от жалбоподателката на 22 август 2012 г. Възражение срещу заповедта е подадено на 11 септември 2012 г. – след двуседмичния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК, поради което с разпореждане № 1962 от 19 декември 2012 г. по ч.гр.д. № 429 по описа на районния съд в гр. Каварна за 2012 г. е върнато. Възражение по чл. 423, ал. 1, т. 4 ГПК е подадено във въззивния съд на 2 януари 2013 г. Предвид посочените обстоятелства въззивният съд правилно е заключил, че подаденото възражение е извън определения в закона едномесечен срок по смисъла на чл. 423, ал. 1 ГПК – при подаването на възражението е бил изтекъл повече от едномесечен срок, считано от узнаването на заповедта за изпълнение, което за длъжницата е станало с уведомяването за нея на 22 август 2012 г. При тези факти възражението не е подлежало на разглеждане. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение