Определение № 155 от 25.09.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2656/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. С определение № 6429/29.04.2020г. по в.ч.гр.д. № 648/2020г. по описа на Софийски градски съд, ГО е оставена без уважение частната жалба на Р. В. Б., Ц. С. Б. и М. П. В. срещу определение от 27.02.2019г., постановено по гр.д.№20358/2018г. по описа на СРС, 155 състав, с което е прекратено производството по делото. Определението е обжалвано с частна касационна жалба вх.№ 48630/04.06.2020г., подадена от Р. В. Б., Ц. С. Б. и М. П. Б., чрез процесуалния им представител адв.Я. К. от САК, с оплаквания, че е неправилно и с искане да бъде отменено и делото бъде върнато на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения от тях ревандикационен иск. За неправилен считат извода на съда, че влязлото в сила решение по отрицателния установителен иск препятства завеждането на настоящето дело и по-специално извода, че силата на пресъдено нещо на решението по отрицателния установителен иск обхваща основанието, на което е предявен ревандикационния иск по настоящето дело. Поддържат, че към момента на постановяване на решението по предявения от тях ОУИ реституционната процедура по подаденото от техния наследодател заявление за възстановяване на собствеността върху процесния имот е била все още висяща, като решението на СГС по ОУИ е влязло в сила на 17.04.2014г. като именно наличието на неприключила реституционна процедура е посочено в решението по предявения ОУИ като препятстващо за тях да търсят защита на правото си на собственост с положителен установителен или ревандикационен иск за собственост, а оттам и като обосноваващо наличието на правен интерес от предявяване на ОУИ. Поради това считат, че СПН на решението по ОУИ не обхваща административния акт в реституционното производство, който се стабилизира по-късно – на 17.02.2015г. влиза в сила решението на СРС за отмяна на решение №523/07.02.2011г. на ОСЗ-О. купел, с което е било отменено решение №6778/03.12.2009г. на ОСЗ-О. купел за възстановяване на собствеността. Поддържат, че в настоящето производство черпят правата си за реституция по ЗСПЗЗ от решението на СРС, което е влязло в сила на 17.02.2015г., което окончателно стабилизира реституционната процедура, решението по която има реституционен ефект, като предявяването на ОУИ е имало за цел отричане на правото на ответника, но не и защита на своето право на собственост. За неправилен считат и извода на съда, че при разглеждането на ОУИ съдът е разгледал техните права, произтичащи от реституцията по ЗСПЗЗ, както и че нищожността на решение №523/07.02.2011г. на ОСЗ-О. купел е можело да бъде установена от съда и в производството по ОУИ. Настоящият състав на Първо ГО на ВКС приема, че са налице предпоставки за отвод на съдия Светлана Калинова от разглеждането на частната касационна жалба, като съображенията за това са следните: За да остави без уважение частната жалба срещу преграждащото първоинстанционно определение, въззивният съд е взел предвид, че СРС е сезиран с искове с правно основание чл.108 ЗС, предявени от Р. Б., Ц. Б. и М. В. срещу „Бояна Хил“ ЕАД и С. А., с твърдението, че са собственици на идеални части от недвижим имот с идентификатор ............, придобити въз основа на решение на ОСЗ-О. купел от 03.12.2009г. в качеството им на част от наследниците на Н. Б.. В исковата молба се твърди, че с последващо решение от 07.02.2011г. ОСЗ-О. купел е отменила решението си от 03.12.2009г., като по жалба на В. Б. /пряк наследодател на ищците Р. Б. и Ц. Б., починал през 2015г./ с решение от 13.08.2014г. по гр.д.№10486/2011г., влязло в сила на 17.02.2015г., СРС е прогласил за нищожно решението на ОСЗ-О. купел от 07.02.2011г. Взето е предвид също така, че на 30.05.2011г. В. Б., М. В. и Д. Б. са предявили срещу „Бояна Хил“ЕАД отрицателен установителен иск за признаване за установено, че дружеството не е собственик на имот ..........., по който иск е образувано производство по гр.д.№23014/2011г. на СРС, по което с решение от 17.12.2012г. предявеният отрицателен установителен иск е отхвърлен. Решението е потвърдено с решение на СГС от 22.04.2013г., постановено по гр.д.№1303/2013г. по описа на Софийски градски съд, чието касационно обжалване не е допуснато с определение на ВКС от 17.04.2014г. Прието е, че влязлото в сила решение по гр.д.№23014/2011г. по описа на СРС обвързва със сила на пресъдено нещо участващите в настоящето производство по предявения по реда на чл.108 ЗС иск, които са били страни или правоприемници на страни, участвали в производството и по отрицателния установителен иск, т.е. че е налице идентичност на страните, както и на имота, по отношение на който правото на собственост е предмет на разглеждане и в двете производства. Взето е предвид, че макар ревандикационният иск и отрицателният установителен иск за един и същи имот да имат различен предмет, в двете производства се разрешава един и същи правен спор, а именно спорът за принадлежността на правото на собственост върху един и същи недвижим имот и ако отрицателният установителен иск бъде отхвърлен от съда, то установената в чл.299, ал.1 ГПК забрана за пререшаване на спор, разрешен с влязло в сила решение, т.е. със сила на пресъдено нещо, означава, че ищецът не може занапред да претендира свои права върху същата вещ, независимо, че неговите права не са били предмет на иска, доколкото наличието на такива права обосновава само допустимостта на отрицателния установителен иск. И след като с решението по гр.д.№23914/2011г. по описа на СРС е отхвърлен отрицателният установителен иск за собственост на ищците /съответно на техните праводатели/ срещу ответника /който е и праводател на другия ответник/, въззивният съд е приел, че с това решение е установено в отношенията между страните, че „Бояна Хил“ ЕАД притежава правото на собственост върху процесния имот и е недопустимо спорът относно принадлежността на правото на собственост да се пререшава отново в производството по гр.д.№20358/2018г., независимо от различния предмет на предявените искове по двете дела. Съдия Светлана Калинова е участвала като докладчик при произнасянето на тричленен състав на Първо ГО на ВКС по гр.д.№1061/2014г. – с определение №242/17.04.2014г., постановено по реда на чл.288 ГПК, не е допуснато до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 22.04.2013г. по гр.д.№1303/2013г. по описа на Софийски градски съд, потвърждаващо решение №I-026-142 от 17.12.2012г., постановено по гр.д.№23014/2011г. на СРС, 26 състав. Поради това и на основание чл.22, ал.1, т.6 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение