Определение № 312 от 25.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 3377/2013 г.

Производството е извънинстанционно - по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 19066/3.VІІ.2013 г. на пловдивското [фирма] /Е.[ЕИК]/, съдържаща искане по чл.303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение № 350 на Пловдивския апелативен съд, ТК, 3-и с-в, от 17.VІІ.2012 г. постановено по т. д. № 544/2012 г., както и на изцяло потвърденото с него първоинстанционно решение на № 138 на Пловдивския ОС, ТК, ХХ-и с-в, от 22.ІІ.2012 г. по т. д. № 585/2011 г. С последното - като неоснователен – е бил отхвърлен иск на молителя срещу ответното [фирма]-гр. П. за заплащане на сума в общ размер на 417 058.51 лв. по сключен помежду им на 5.І.2007 г. договор за изпълнение на СМР и издадените във връзка с него три данъчни фактури, както следва: 1/ От 31.VІІІ.2007 г. (с остатък от 90 000 лв.); 2/ От 28.ХІІ.2007 г. (с остатък от 119 672.21 лв.) и 3/ От датата 30.ІV.2008 г. (с остатък от 207 386.30 лв.). Търговското д-во молител поддържа чрез своя управител, че на датата 8 април 2013 г. били случайно открити три нови писмени доказателства, „от съществено значение за спорното право и правилното решение по делото”, които не са му били известни, но съществували като запазен архив по време на разглеждане и решаване на спора. Позоваването е на следните документи, приложени към молбата за отмяна: 1/ Споразумителен протокол /”Споразумение”/ между страните по спора от датата 20.ХІІ.2007 г., в който те признават, че на обекта „Битова и дъждовна канализация в кв. В.”, [община], изпълнените СМР са на стойност 451 625.44 лв. без ДДС, като от тях актувани и фактурирани са такива на стойност 244 239.14 лв., а „след приемане на останалата част от обекта” остават за актуване и фактуриране СМР в размер на 207 386.30 лв. без ДДС; 2/ Референция на общинската администрация в [населено място] с изх. № 26-00-753 от 28.ХІ.2008 г.; 3/ Адресирана до ответното по иска д-во „молба-потвърждение” на [фирма] с изх. № П./21.І.2008 г. По реда на чл. 306, ал. 3, изр. 3-то ГПК ответното по тази молба за отмяна [фирма]-гр. П. писмено е възразило чрез своя изп. директор по основателността на релевираното в нея правно основание, претендирайки за оставянето й без уважение и за присъждане на разноски за настоящето извънинстанционно пр-во. Инвокиран е довод, че нито едно от трите писмени доказателства, за които молителят поддържа, че са новооткрити, нямало каквото и да било значение за изхода на делото. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред Пловдивския апелативен съд, образувано по т. д. № 544/2012 г. и постъпила в пределите на преклузивния 3-месечен срок по чл.305, ал. 1, т. 1 ГПК, молбата на Е.-гр. П. за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на постановеното по това дело решение, което, съгласно чл. 296, т. 3, предл. 1-во ГПК, е влязло в сила на датата 12.ІV.2013 г., ще следва да се преценява като процесуално допустима. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение