Определение № 183 от 07.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 150/2012 г.

Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. А. Н. К. е подала молба за отмяна на съдебна спогодба, одобрена с определение от 07.07.2009 г. по гр. д. № 147/2009 г. на Районния съд [населено място]. Твърди, че при изготвянето на протокола в съдебното заседание, в което е постигната спогодбата, не е отразена точно формираната воля на съделителите, която е била за това молителката и Г. Н. К. да получат в общ дял имоти № 708075 и № 708076, а другите двама съделители - имоти №№ 708073 и 708074, всички в м. „Градище”, в землището на [населено място]. Поради невярното отразяване на формираната воля на съделителите, в какъвто смисъл не е било упълномощаването на процесуалните им представители, молителката счита, че в това производство не е била надлежно представлявана, поради което е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на съдебната спогодба. Ответниците по молбата С. Г. П. и П. Г. Г. я намират за недопустима като подадена след изтичане на законоустановения срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК. Поддържат и довод за неоснователност на молбата. Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., извърши проверка за допустимостта на молбата за отмяна и намери следното: Съдебната спогодба, отмяна на която се иска, е сключена в съдебното заседание, проведено на 07.07.2009 г. по гр. д. № 147/2009 г. на Районния съд [населено място]. В това производство молителката е представлявана от адв. Щ.. На 26.09.2011 г. молителката К. е подала лично молба за поправка на очевидна фактическа грешка, която твърди, че е допусната в спогодбата относно описаните по-горе имоти. На тази дата най-късно тя е узнала за постигната спогодба и от тогава е започнал да тече срокът по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК. Молбата за отмяна е подадена на 10.01.2012 г., след изтичане на законоустановения тримесечен срок и поради това е просрочена. Молбата за поправка на явна фактическа грешка е отхвърлена с решение от 19.10.2011 г., което като неподлежащо на обжалване по аргумент от чл. 247, ал. 4 ГПК, е влязло в сила в деня на обявяването му. Тази дата е неотносима към допустимостта на молбата за отмяна, тъй като тя има за предмет съдебната спогодба, а не решението, с което не е уважено искането за поправка на очевидна фактическа грешка. Следва да се отбележи и, че молбата за отмяна е недопустима и поради това, че съдебната спогодба не подлежи на проверка по реда на този извънинстанционен способ за контрол. Той е приложим само по отношение на влезли в сила съдебни решения, с които се разрешава гражданскоправен спор със сила на пресъдено нещо. Съдебната спогодба се характеризира с правоустановяващо и регулиращо действие, които наподобяват силата на пресъдено нещо, но се различават от нея по своето естество, което е гражданскоправно /облигационно/. Съдебната спогодба е израз на формирана воля на страните за разрешаване на спора помежду им, а не на волята на съда. Процесуалните правомощия на съда са само да провери дали тя е сключена между страните по делото, дали има за предмет спорното правоотношение и дали не противоречи на закона и добрите нрави. Когато намери, че изискванията за законосъобразност са налице, съдът има само процесуалното право да я потвърди, с което оказва на страните съдействие сключеният от тях договор да влезе в сила. Силата на пресъдено нещо на съдебната спогодба произтича от това, че целта, към която е насочена, е да се разреши спорът между страните чрез постигане на спогодба и да укрепи договорното /облигационно/ действие на спогодбата, а с потвърждаването й се стабилизира действието на спогодбата като акт, който слага край на делото. Определението, с което се одобрява съдебната спогодба, не изменя характера й на договор, поради което то не може да се атакува чрез извънредния способ за отмяна на влезлите в сила решения. В този смисъл е разрешението, дадено в т. 8, б. „а” от Постановление № 7 от 1973 г. на Пленума на ВС. С оглед изхода на делото и предвид заявеното искане, на ответниците С. П. и П. Г. ще бъдат присъдени 200 лева - разноски за настоящото производство. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г.о.