Определение № 2518 от 12.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10563/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане (молба по чл. 248 ГПК) на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, подадено чрез процесуален представител – адв. Володиев за изменение на определение № 13267 от 05.12.2024 г., постановено по адм. дело № 10563/2024 г. по описа на Върховен административен съд, петчленен състав, в частта му относно възложените на дружеството разноски. В молбата се излагат съображения, че същите неправилно са присъдени, тъй като А. Д. А. не е следвало да бъде конституиран като страна в производство, поради което не му се дължат и разноски, както и, че същите са прекомерни, предвид, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност. В условията на евентуалност иска присъденото адвокатско възнаграждение в полза на А. Д. да бъде намалено с 500 лв. в частта на възложените разноски по отношение на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД. Ответникът – А. Д. А. в срока по чл. 248 ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК в писмен отговор излага съображения за неоснователност на искането. Ответниците - Българската народна банка и Комисия за защита на личните данни не вземат становище по искането. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, след преценка на доводите на страните взе предвид следното: Искането е процесуално допустимо като направено от надлежна страна и в срока по чл. 248, ал.1 ГПК, но разгледано по същество е неоснователно като съображенията за това са следните: Задължението за понасяне на разноски е акцесорно и зависи от изхода по спора. Присъждането им има за цел възстановяване в патримониума на спечелилата делото страна на сторените от нея разходи във връзка с воденото съдебно производство. С определение № 13267 от 05.12.2024 г., постановено по настоящето дело, чието изменение се иска, съдът след като е отхвърлил частната жалба на дружеството-молител, съобразно изходът на правния спор е уважавил искането на ответника – А. А. за присъждане на разноски по делото като му е присъдил такива в размер на 600 лв., представляващи уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за производството пред петчленен състав на ВАС. По делото е представен, изготвен от процесуален представител на г-н А. отговор на частната жалба на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД срещу определение № 7782 от 24.06.2024 г., постановено по адм.д. № 5891/2024 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение. Съдът е приел, че разноските са своевременно поискани и доказани с оглед представения по делото договор за правна защита и съдействие от 17.10.2024 г. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.3 АПК, когато съдът отхвърли оспорването, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.37 ЗПП. В случая съдът е присъдил на ответната страна поисканите с отговора по частната жалба разноски за един адвокат като правото на разноски на ответника, в хипотеза като настоящата е обусловено от отсъствие на условието изрично посочено в цитираната разпоредба (което по идентичен начин е уредено и в чл.78, ал.2 ГПК), а именно ответникът с поведението си да е дал повод за завеждане на делото. Следователно ответната страната по делото има право на разноските по производството и възнаграждение за един адвокат, когато съдебният акт е постановен в негова полза, включително и при обжалването му. В случая разноски се дължат на ответника, като съдът присъжда само онези разноски на спечелилата страна по делото, които е доказала, че са били извършени с надлежни писмени доказателства, съгласно т. 1 на ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, което в случая е налице. В приложения по делото договор за правна защита и съдействие (л.88) е посочена сумата от 600 лв., която е заплатена в брой и съгласно цитираното тълкувателно решение, това вписване има характер на разписка. В случая нито в частната жалба, нито впоследствие след получаване по делото на отговора по частната жалба е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, съгласно чл. 78, ал.5 ГПК. Целта на това производство е да се поправят грешките и пропуските на съда при разпределяне отговорността на страните за разноски в случаите, когато разноските са изчислени неправилно или съдът е пропуснал изобщо да се произнесе относно дължимостта им. В случая липсва такъв пропуск, предвид, че съдът се е произнесъл с определението, с което е сложен край на делото относно дължимостта на разноските като по делото липсват доказателства както беше споменато по-горе от страна на дружеството своевременно да е заявено прекомерност на претендираните от ответната страна разноски. Направеното след постановяване на определението възражение за разноските съдът намира за неоснователно, тъй като съгласно чл. 8, ал. 2, т. 10 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (заглавие изменено, ДВ, бр. 14/2025 г.) размерът на възнаграждението по дела по Закона за защита на личните данни е 900 лв., а присъденото и уговорено в случая възнаграждение е 600 лв. Следва също така да се има предвид и разпоредбата на чл. 9, ал.6 от Наредба № 1/2004 г., съгласно която присъденото адвокатско възнаграждение също е под обявения минимум. С оглед изложеното липсват основания за изменение на решението, за намаляване на присъдените на ответната страна разноски. Като неоснователно искането по чл.248, ал.1 ГПК, вр.чл.144 АПК на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД следва да бъде отхвърлено. Воден от горното Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия