Решение № 8137 от 16.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1324/2026 г.

Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Г. Г., от гр. София чрез неговия пълномощник срещу решение № 33369/13.10.2025 г. по адм. д. № 9146/2024 г. на Административен съд София-град в частта, с която е отхвърлена жалбата на касатора срещу заповед № ДК-11-С-4/15.07.2024 година на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол - София, с която отменено разрешение за строеж № 4/21.06.2024 година на главния архитект на район „Възраждане“ – Столична община в частта, с която е разрешено изграждане на 2 броя балкони на първи етаж в сграда с идентификатор 68134.301.301.1, находяща се в гр. София, [улица]. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-началникът на ДНСК и главният архитект на район "Възраждане" - Столична община лично и чрез процесуалните си представители намират касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от лице, за което оспореният съдебен акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № ДК-11-С-4/15.07.2024 година на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол – София, с която е отменено разрешение за строеж № 4/21.06.2024 година за пет броя балкони към съществуваща жилищна сграда с идентификатор 68134.301.301.1, находящ се в гр. София, [улица]. С обжалваното решение съдът е прекратил производството по делото в частта, с която е отменено разрешение за строеж № 4/21.06.2024 година на главния архитект на район „Възраждане“ – Столична община, с което е разрешено изграждане на балкони на втори етаж в сграда с идентификатор 68134.301.301.1, находяща се в гр. София, [улица] е отхвърлил жалбата на касатора срещу заповед № ДК-11-С-4/15.07.2024 година на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол - София, с която отменено разрешение за строеж № 4/21.06.2024 година на Главния архитект на район „Възраждане“ – Столична община в частта, с която е разрешено изграждане на 2 броя балкони на първи етаж в сграда с идентификатор 68134.301.301.1, находяща се в гр. София, [улица]. Решението се обжалва в отхвърлителната му част, като за да постанови този резултат решаващия съд е развил доводи, че атакуваната заповед за отмяна на разрешението за строеж за изграждане на 2 броя балкони на първи етаж в сграда с идентификатор 68134.301.301.1, находяща се в гр. София, [улица] валиден и законосъобразен административен акт. Настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон при следните съображения: Съгласно чл. 149, ал. 5 ЗУТ органите, издали разрешение за строеж, уведомяват писмено съответните органи на Дирекцията за национален строителен контрол по местонахождение на строежа за издадените разрешения за строеж и заповеди за допълването им по чл. 154, ал. 5 и изпращат копия от тях в 7-дневен срок от издаването им. Към тях се прилагат копия от текстовата и графичната част на действащия подробен устройствен план и копие от визата за проектиране, когато такава се изисква. Според чл. 156, ал. 1 ЗУТ в 14-дневен срок от уведомяването им по реда на чл. 149, ал. 5 органите на Дирекцията за национален строителен контрол извършват служебна проверка за законосъобразност на издадените разрешения за строеж и заповедите за допълването им по чл. 154, ал. 5 заедно с одобрените инвестиционни проекти, както и разрешенията за строеж в случаите по чл. 147, ал. 1. В случая разрешението за строеж е входирано в Регионална дирекция за национален строителен контрол – София на 01.07.2024 година, поради което постановената на 15.07.2024 година заповед е в срока по чл. 156, ал. 1 от ЗУТ и е издадена от компетентен орган, арг. чл. 156, ал. 5 от ЗУТ, в какъвто смисъл е и заключението на решаващия съд, което се споделя от настоящата инстанция. Касационната инстанция счита, че изводът на съда, че терасите са били изпълнени към датата на издаване на разрешението за строеж за правилен. Констативният акт за изградените балкони е с дата 15.07.2024 г., от която дата е и издадената заповед. След като проблемът за валидността и законосъобразността на проверяваното разрешение за строеж е бил висящ пред началника на РДНСК, то към датата на издаване на обжалваната заповед е била налице констатацията за извършен строеж по строително разрешение, което не е било влязло в сила, тъй като самото разрешение за строеж е обект на висяща проверка. Поради това възражението в касационната жалба, че няма данни за изграждането на процесните балкони преди влизане на разрешението за строеж, е неоснователно. Настоящият съдебен състав приема като правилни и изводите на съда, че са налице и останалите недостатъци на проверяваното по служебен път разрешение за строеж. Съобразно заключението на вещото лице терасите на първия етаж не са предвидени за изграждане съобразно действащия план, одобрен със заповед № РД-09-50-327/28.06.1994 година на главния архитект на Столична община. който план е влязъл в сила и е приложен. Законосъобразно съдът се е позовал на заключението на вещото лице, което е посочило, че сградата не е изградена в съответствие със строителните книжа. Вещото лице е посочило, че строежът е предвиден да се изпълни на минимум 3 метра от края на югоизточната фасада, до която са проектирани фасадите, а същия е изпълнен до края на югозападната фасада. Според вещото лице при липсата на строителни книжа – одобрен проект за строеж, строежът е незаконен. Заключението на вещото лице потвърждава изводите на административния орган, че строежът е реализиран преди разрешаването му, поради което е незаконен. Освен това в ситуационното решение не са нанесени отстоянията към съседни сгради в имота и до регулационните линии на УПИ ХХVІ-16, кв. № 159,. ситуацията не е изработена върху актуално геодезично заснемане или извадка от действащия регулационен план в нарушение на чл. 33, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4 за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти. Органът е приел също, че липсва чертеж „Фасади“, в нарушение на ч. 33, ал. 1, т. 3 от същата Наредба., както и че обяснителната записка към част „Архитектурна“ е в нарушение на чл. 30, ал. 1 от Наредба № 4. Тези заключения на административния орган се подкрепят от заключението на вещото лице, според което към отмененото разрешение за строеж не е налична проектна документация и при липсата на на строителни книжа – одобрен проект за строеж, строежът е незаконен. Предвид изложеното изводът на решаващия съд за материална и процесуална законосъобразност на обжалваната заповед е съответен на доказателствата по делото. Като е отхвърлил жалбата на касатора срещу оспорената заповед за отмяна на разрешението за строеж, съдът е постановил решение при правилно приложение на материални закон. При разглеждане на делото съдът не е допуснал съществено нарушение на процесуални норми, поради което обжалваното решение следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ДНСК следва да се присъди своевременно претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ евро, а на Столична община юрисконсултско възнагражедение в размер на 100 /сто/ евро. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,