Определение № 2240 от 05.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1628/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 – 236 вр. чл. 130, ал. 4 от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частната жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Минкова, срещу Определение № 27158/16.12.2024 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. д. № 11565/2024 г., с което е прекратено производството по жалбата на „Казино Ларж“ ЕООД срещу мълчалив отказ на орган по приходите при ТД на НАП София за възстановяване на недължимо платени суми по чл. 30, ал. 6 от Закона за хазарта и преписката е изпратена на частния жалбоподател за произнасяне по реда на чл. 152 – 155 ДОПК. С доводи за неправилност на определението частният жалбоподател претендира неговата отмяна. Ответникът по частната жалба – „Казино Ларж“ ЕООД, не изразява становище по нея. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени доказателствата по делото и изложените съображения в частната жалба, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора, с който е сезиран: Частната жалба като подадена от надлежна страна в срока по чл. 230 от АПК срещу определение от кръга на посочените в чл. 229, ал. 1, т. 2 вр. чл. 130, ал. 4 АПК, неблагоприятно за нея, е допустима. Според данните по делото от „Казино Ларж“ ЕООД на 05.08.2024 г. до ТД на НАП София е подадено искане за прихващане или възстановяване на преведена по сметката на НАП сума в размер на 25 000 лв. такса по чл. 30, ал. 6 от Закона за хазарта за игрална зала [населено място], [улица]. Поради липсата на произнасяне по искането и с аргумент, че е възникнал мълчалив отказ, е сезиран Административен съд София-град с искане за отмяната му. С обжалваното определение е прието, че искането на дружеството за възстановяване на недължимо платената такса подлежи на разглеждане по реда на чл. 129 и сл. ДОПК, непроизнасянето по него формира мълчалив отказ по чл. 131 ал. 1 ДОПК, подлежащ на оспорване по реда на чл. 132, ал. 2, изр. 2 ДОПК. С тези мотиви преписката е изпратена на частния жалбоподател. Мълчаливият отказ, с оглед на чл. 58, ал. 1 АПК във вр. с § 2 ДОПК, е приравнен от законодателя на индивидуален административен акт с отрицателно съдържание чрез използването на правно-техническите средства фикция и необорима презумпция. Чрез фикцията непроизнасянето в законово установения срок се счита за изразено от административния орган становище, а чрез презумпцията законодателят определя съдържанието на това становище, което е отрицателно. За да е налице мълчалив отказ, е необходимо органът, за когото се твърди, че не се е произнесъл в срок, да е компетентен да се произнесе по искането, с което е сезиран. Само тогава законодателят обвързва правните последици от непроизнасянето в срок с правните последици от издаването на индивидуален административен акт с отрицателно съдържание. Тогава, когато органът не е компетентен да издаде акт с исканото съдържание, не е налице и мълчалив отказ. Компетентен да се произнесе по искане за възстановяване на недължимо платена държавна такса по чл. 30, ал. 6 от Закона за хазарта е органът по чл. 17, ал. 1 от същия закон - изпълнителният директор на НАП, който е оправомощен да прецени дали таксата за издаване и поддържане на лицензи за игри с игрални автомати, за която ЗХ не предвижда специален ред за възстановяване, е дължимо внесена, като за целта издаде индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1 АПК (Определение № 13057 от 3.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8624/2024 г. и цитираните в него съдебни актове). Изложеното обуславя извод, че сезираният от „Казино Ларж“ ЕООД орган по приходите в ТД на НАП не е компетентен да се произнесе по искането за прихващане или възстановяване. Неговото волеизявление не би било в състояние да предизвика желаната от дружеството промяна по отношение на претендираните права, т. е. не би било индивидуален административен акт. При подадено пред ненадлежен орган искане за възстановяване на платена при отпаднало основание държавна такса по чл. 30, ал. 6 ЗХ органът по приходите в ТД на НАП София е следвало да го препрати (по чл. 31, ал. 2 АПК вр. § 2 ДР на ДОПК) на изпълнителния директор на НАП за произнасяне по неговата допустимост и основателност. По тези съображения обжалваното определение е правилно постановено в прекратителната част, макар и не по изложените в него съображения. В частта, постановяваща изпращане на преписката на директора на дирекция ОДОП София то следва да се отмени, вместо което преписката следва да се изпрати на изпълнителния директор на НАП. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 и 2 във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,