Определение № 1018 от 22.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 421/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Химик“ АД, [населено място] чрез процесуалния представител адв. П. З. срещу определение № 792 от 09.11.2023 г. по в. ч. т. д. № 598/2023 г. на Варненски апелативен съд, с което на основание чл. 278, ал. 4 вр. чл. 264 ГПК е върната подадената от дружеството частна жалба вх. № 4154 от 03.10.2023 г. поради оттегляне на същата и е прекратено производството по делото. В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Частният жалбоподател оспорва като неправилен извода на Варненски апелативен съд, че упълномощаването на прокуриста В. Т. С. е прекратено с оттеглянето му с декларация от 4.09.2023 г. с нотариална заверка на подписа. Счита, че с разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ТЗ е придадено конститутивно действие на вписването на оттеглянето на прокурата в търговския регистър. Твърди, че в случая не е извършено оттегляне на упълномощаването на прокуриста и същият продължава да бъде вписан по партидата на акционерното дружество в ТРРЮЛНЦ. Излага доводи, че въззивният съд е допуснал нарушение на разпоредбите на чл. 32, т. 1 и чл. 34, ал. 1 ГПК, като счел, че липсва надлежно упълномощаване на адв. П. З. за извършване на процесуални действия от името на „Химик“ АД, тъй като към момента на упълномощаването прокуристът нямал представителна власт по отношение на дружеството. Частният жалбоподател моли обжалваното определение да бъде отменено. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение намира, че частната жалба е процесуално допустима и основателна. С определение № 47 от 15.09.2023г. по т. д. № 33/2023 г. на Разградски окръжен съд по молба на Я. Г. К. е спряно регистърното производство пред ТРРЮЛНЦ при АВ по партидата на „Химик“ АД по заявление А 5 с вх. № 20230914141443 до приключване на производството по т. д. № 32/2023 г. на Разградски окръжен съд с влязъл в сила съдебен акт. С посоченото заявление е поискано вписване по партидата на дружеството на обстоятелства въз основа на решения на съвета на директорите на дружеството от 14.09.2023 г. за освобождаване и заличаване на Я. К. като изпълнителен директор и избор на Е. У. за нов изпълнителен директор. За да спре регистърното производство, съдът е счел, че е налице основанието по чл. 19, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ вр. чл. 536, ал. 1, т. 1 ГПК с оглед висящия спор по т. д. № 32/2023 г. на Разградски окръжен съд с предмет предявените от Я. Г. К. срещу „Химик“ АД искове за прогласяване нищожност, евентуално – за отмяна на решенията на съвета на директорите на дружеството от 14.09.2023 г. Производството по прекратеното с обжалвания акт в. ч. т. д. № 598/2023 г. на Варненски апелативен съд е образувано по частна жалба на „Химик“ АД, представлявано от прокуриста В. Т. С. чрез пълномощника адвокат З., срещу определението за спиране на регистърното производство. С молба вх. № 4637 от 03.11.2023 г. „Химик“ АД чрез изпълнителния директор Я. Г. К. е оттеглило частната жалба, като е направило искане за прекратяване на производството по делото. В молбата е изложено, че прокуристът е с оттеглени пълномощия, като в подкрепа на това твърдение е представена декларация с нотариална заверка на подписа от 4.09.2023 г. на Я. Г. К. в качеството на изпълнителен директор на „Химик“ АД. За да върне подадената частна жалба и да прекрати производството по делото с обжалвания акт, съставът на Варненски апелативен съд е намерил, че молбата за оттегляне на жалбата е подадена от лице с представителни правомощия по отношение на дружеството жалбоподател, а именно от изпълнителния директор Я. Г. К.. Наред с това е констатирал, че приложената към молбата декларация за оттегляне на пълномощията на прокуриста е съставена на 04.09.2023г., а частната жалба е подадена на 03.10.2023 г. Поради това е счел, че към момента на подаване на жалбата прокуристът не е имал право да извършва такива процесуални действия от името на дружеството. Изложил е съображения, че пълномощното на подалия частната жалба адвокат е съставено на 07.09.2023 г., тоест след като прокуристът вече не е имал представителни правомощия по отношение на „Химик“ АД. Настоящият състав намира, че определението на въззивния съд е неправилно. Определението за спиране на регистърното производство, постановено по реда на чл. 536, ал. 1 ГПК вр. чл. 19, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ поражда правни последици за търговеца, по партидата на когото са заявени за вписване съответните обстоятелства /респ. за обявяване съответните актове/, за лицето, поискало спирането, а също и за лицето, заявило вписването, респ. обявяването. Поради това за търговеца, по чиято партида са заявени за вписване съответните обстоятелства, съществува правен интерес да обжалва определението за спиране на регистърното производство на посоченото основание. В случая правото на обжалване е упражнено от легитимираното да обжалва определението по 536, ал. 1 ГПК вр. чл. 19, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ търговско дружество „Химик“ АД, като частната жалба е подадена от адвокат П. З., която е била упълномощена да представлява дружеството пред съда от прокуриста В. Т. С. с пълномощно с нотариална заверка на подписа от 7.09.2023 г. Съобразно служебна справка в ТРРЮЛНЦ към датата на упълномощаването на подалия частната жалба процесуален представител, към датата на депозирането на частната жалба и понастоящем акционерното дружество се представлява от изпълнителния директор Я. Г. К. и от прокуриста В. Т. С. заедно и поотделно. Посоченият режим на представителство означава, че всеки от тях разполага със самостоятелна представителна власт, съответно като овластен от СД да представлява дружеството изпълнителен член /чл. 235, ал. 2 ТЗ/ и като упълномощен от търговеца прокурист /чл. 22, ал. 1 и чл. 24 ТЗ/. На основание чл. 30, ал. 1 ГПК за третите лица и за съда дружеството се представлява от вписания овластен с представителни правомощия член на СД и от вписания прокурист с обем на представителната власт, определен от закона. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ТЗ прекратяването на представителната власт на прокуриста настъпва с вписване на оттеглянето на упълномощаването в търговския регистър. В разглежданата хипотеза на представляване на дружеството - заедно и поотделно от изпълнителния директор и прокуриста всички промени, свързани с представителната им власт спрямо третите лица имат действие от вписването им в търговския регистър /чл. 235, ал. 5 ТЗ и чл. 25, ал. 1 ТЗ/. Доколкото в случая няма данни в търговския регистър да е вписано оттеглянето на упълномощаването на прокуриста В. С. и същият да е заличен, изводът на въззивния съд, че подалият частната жалба адвокат не е бил упълномощен от лице с представителна власт по отношение на „Химик“ АД и съдът не е надлежно сезиран за разглеждане на частната жалба е неправилен. Не би могло да се приеме, че оттеглянето на частната жалба от изпълнителния директор на „Химик“ АД Я. К. представлява процесуално действие, което следва да бъде зачетено от съда и може да послужи като основание за прекратяване на производството, образувано пред въззивния съд по жалбата. За да се счете за десезиран съдът, следва да е налице валидно изявление за оттегляне на частната жалба. В случая с оглед обжалването от дружеството на съдебен акт, постановен на основание чл. 19, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ вр. чл. 536, ал. 1, т. 1 ГПК по искане на Я. К. /освободения изпълнителен директор на дружеството/, за спиране на регистърното производство по заявлението за вписване по партидата на дружеството на новия изпълнителен директор, овластен да представлява търговеца, е налице противоречие в интересите на акционерното дружество и Я. К.. При противоречиво упражнявани процесуални права от две лица, явяващи се представители на едно търговско дружество, и наличие на противоречиви интереси на едното от тях с тези на дружеството, значението на оттеглянето следва да бъде преценявано с оглед интереса на дружеството и принципите, въведени с разпоредбите на чл. 2 и чл. 3 ГПК. Разпоредбата на чл. 3 ГПК предписва, че участниците в съдебните производства е необходимо да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави с цел осигуряване на търсената защита. Този принцип е свързан с чл. 2 ГПК, установяващ задължение за съда да разгледа и разреши всяка подадена до него молба за защита и съдействие. Следователно, щом съдът е сезиран с редовна частна жалба в защита интереса на търговско дружество от едно от лицата, които го представляват, той дължи произнасяне по нея, без да зачита впоследствие направеното оттегляне на жалбата от другия представител на същото дружество при противоречиви интереси на последния с тези на дружеството. Това оттегляне представлява израз на недобросъвестно упражнено право и не е обвързващо за съда. В този смисъл са дадените разрешения в определение № 284 от 22.06.2018 г. по ч. т. д. № 1602/2018 г. на ВКС, I т. о. и определение № 110 от 16.03.2022 г. по ч. т. д. № 2581/2021 г. на ВКС, I т. о., които се споделят от настоящия състав и следва да намерят съответно приложение в случая. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на Варненски апелативен съд за произнасяне по частната жалба на „Химик“ АД срещу определение № 47 от 15.09.2023 г. по ч. т. д. № 33/2023 г. на Разградски окръжен съд. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение