Решение № 40 от 4.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5600/2013 г.

Решение № 40 от 4.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5600/2013 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова Производството е по чл. 290 - 293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. П. М. от [населено място] срещу въззивното решение на Хасковския окръжен съд, постановено на 10.05.2013 г. по гр. д. № 154/2013 г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният от касатора, представляван от неговия настойник П. Т. К., против И. П. К., Н. П. К., С. М. Х. и С. Ф. Х. иск по чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД за обявяване за нищожен на договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот от 15.06.2005 г. поради липса на предписана от закона форма, както и предявеният от касатора чрез неговия настойник против С. М. Х. и С. Ф. Х. иск по чл. 108 ЗС за предаване владението на 6/16 ид. части от имот с идентификатор 40909.124.242 по кадастралната карта и кадастрален регистър на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-66/18.10.2006 г. на ИД на АК, представляващ УПИ ХI-341 в кв. 46 по П. на [населено място], кв. В., както и на 6/8 ид. части от първи полуприземен етаж със самостоятелен вход, състоящ се от коридор и три избени помещения и 6/8 ид. части от втори етаж със самостоятелно външно стълбище, състоящ се от антре, коридор, кухня и три стаи, находящи се в построената в имота западна част от триетажна жилищна сграда. С определение № 617/10.12.2013 г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване на постановеното от въззивния съд решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса нищожен ли е договор за доброволна делба на наследствен имот, когато в него не е постигнато съгласие за конкретна сума за парично уравнение с оглед притежаваните от съделителите дялове в имота и когато размерът на дяловете изобщо не е посочен следва ли да се приеме, че е налице договор за дарение и валиден ли е този договор, ако не е сключен в предвидената в чл. 18 ЗЗД форма за действителност, както и по въпроса при сключване на договор за доброволна делба на наследствен недвижим имот следва ли всеки от съделителите съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 2 ЗН да получи своя дял в натура или в пари и ако не е постигнато съгласие за конкретна сума за парично уравняване на притежаваните дялове в имота нищожен ли е такъв договор. К. поддържа, че неправилно съдът е приел, че сключеният на 15.05.2005 г. договор за доброволна делба не е нищожен. Излага съображения, че е получил парично уравнение само за 1/3 ид. част от имота, но не и за разликата до полагащите му се 6/8 ид. части, т. е. отстъпил е останалата част от дела си безвъзмездно, поради което пък по своята същност сключеният договор представлява дарение и е нищожен поради липса на форма. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо това предявените искове бъдат уважени. Ответниците по касационна жалба И. П. К. и Н. П. К. изразяват становище, че жалбата е неоснователна по съображения, изложени в подадения в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК отговор и в писмено становище, постъпило в деня на провеждане на откритото съдебно заседание по делото. Ответниците по касационна жалба С. М. Х. и С. Ф. Х. не изразяват становище. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 ГПК и чл. 293 ГПК, приема следното: Т. П. М. е предявил срещу С. М. Х., С. Ф. Х., И. П. К. и Н. П. К. иск за обявяване за нищожен на договор за доброволна делба от 15.06.2005 г. поради липса на предписаната в закона форма, както и иск за предаване владението върху 6/16 ид. части от УПИ ХI-341, кв. 46 по П. на [населено място] и на 6/8 ид. части от първи полуприземен етаж и от втори етаж от построената в югозападната част триетажна жилищна сграда срещу С. М. Х. и С. Ф. Х. С обжалваното решение е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което така предявените искове са отхвърлени. Прието е, че Т. П. М., И. П. К. и Н. П. К. са наследници на П. К. М., починал на 22.10.1996 г., а Т. П. М. е наследник и на М. Т. М., преживяла съпруга на П. К. М., починала на 13.08.1998 г. С н. а. № 8, том I, н. д. № 13/1963 г. П. К. М. и В. И. М. са признати за собственици по давност на УПИ ХI-341 н кв. 46 по плана на [населено място], в което е построена и сграда, като бракът между П. М. и М. М. е сключен на 07.04.1958 г. На 15.06.2005 г. И. П. К., Т. П. М. и Н. П. К. са сключили договор да доброволна делба на * ид. част от УПИ ХI-341, кв. 46 по плана на [населено място], ведно със западната част от триетажната жилищна сграда като И. П. К. е получил в дял имота, а Т. П. М. и Н. П. К. са получили сумата, представляваща паричната равностойност на полагащите им се в дял идеални части от имота, изчислени на базата на данъчната оценка, която е в размер на 12239.40 лв. Прието е, че със сключването на този договор е постигнато съгласие за доброволно уреждане на съсобствеността върху имота. Изложени са съображения, че договорът за делба има за цел прекратяване на съсобствеността като съгласно чл. 35, ал. 1 ЗС за действителността на договора е необходима писмена форма с нотариална заверка на подписите на съделителите и в конкретния случай тази форма е спазена. Прието е че след като договорът е сключен в предвидената от закона форма, съществуващите или възможни спорове, породени от направени от съделителите отстъпки при сключването на договора са без правно значение. Прието е, че не е установено към момента на сключване на договора обективираната в него воля да не е била налице, както и че не е установено изразеното от съделителите съгласие за делба чрез взаимни отстъпки да прикрива дарение в полза на съделителя, комуто се предоставя съсобствения имот - в договора изрично е записано, че Т. П. М. и Н. П. К. получават от И. П. К. сума, представляваща паричната равностойност на полагащите им се идеални части, изчислена на база данъчната оценка на имота и никъде в договора не е посочено, че Т. П. М. е получил паричната равностойност на 1/3 ид. част от имота вместо полагащите му се 6/8 ид. части. В производството по чл. 288 ГПК е констатирано наличие на противоречива практика на съдилищата по въпроса за дали е нищожен договор за доброволна делба на наследствен имот, когато в него не е постигнато съгласие за конкретна сума за парично уравнение с оглед притежаваните от съделителите дялове в имота и когато размерът на дяловете изобщо не е посочен следва ли да се приеме, че е налице договор за дарение, както и валиден ли е този договор, ако не е сключен в предвидената в чл. 18 ЗЗД форма за действителност. В решение № 69/01.07.20007 г. по гр. д. № 64/2006 г. на Кърджалийския районен съд, потвърдено с решение № 210/20.06.2011 г. по в. гр. д. № 37/2011 г. на Кърджалийския окръжен съд е прието, че съгласно чл. 69, ал. 2 ЗН целта на договора за доброволна делба е всеки от съделителите да получи своя дял в натура или в пари и доколкото в случая не е постигнато съгласие за конкретна сума за парично уравнение с оглед притежаваните дялове от имота, каквито въобще не са посочени, договорът за доброволна делба е нищожен и не може да се признае за валиден като договор за дарение поради това, че не е сключен в предвидената в чл. 18 ЗЗД нотариална форма. Настоящият състав на Второ ГО на ГК на ВКС, след преценка на застъпените становища в цитираното решение и в постановеното от Хасковския окръжен съд по поставения въпрос, на основание чл. 291, т. 1 ГПК приема за правилно становището, изразено в решение № 176/10.05.2013 г. по гр. д. № 154/2013 г. на Хасковския окръжен съд, а именно, че договор за доброволна делба не е нищожен, след като е постигнато съгласие за заплащане на парично уравнение и за начина на определянето му, дори в договора да не е посочена конкретната сума, която следва да бъде заплатена за уравняване на дяловете, като съображенията за това са следните: За да се приеме, че между съсобствениците е сключен договор за доброволна делба е необходимо при сключването на договора да е постигнато съгласие за начина, по който следва да се извърши уравняването на дяловете. Не е необходимо да са посочени точно сумите, които съсобствениците заплащат за постигане на уравнението. Сам по себе си фактът на постигане на съгласие за уравняване на дяловете, е достатъчен, за да се приеме, че договорът е действителен дори конкретният размер на уравнението да не е посочен. Достатъчно е и изявлението, че страните са уредили отношенията си по повод поделянето на имота, вкл. и преди сключването на договора Ако начинът на уравнение на дяловете е изрично посочен, т. е. посочено е, че уравнението ще се извърши в пари, не е налице безвъзмездност на разпореждането. Дори в договора да не е посочена конкретна сума, която следва да бъде заплатена за уравнение на дяловете, договорът е действителен, ако е сключен в предвидената в чл. 35, ал. 1 ЗС форма. Достатъчно е уравнението на дяловете да е определяемо с оглед изразената при сключването на договора воля. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище, настоящият състав приема следното: Обжалваното решение е валидно, процесуално допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и правилно е приложен материалният закон /чл. 69, ал. 2 ЗН и чл. 35, ал. 1 ЗС/. Неоснователни са доводите на касатора, че сключеният на 15.06.2005 г. договор представлява договор за дарение. Както правилно е приел въззивният съд, след като в договора е постигнато съгласие дяловете на Т. П. М. и Н. П. К. да бъдат уравнени в пари, е налице изявление за начина на уравняване на дяловете, т. е. не е налице безвъзмездност на договора. Обстоятелството, че дължимите за уравнение на дяловете суми не са точно посочени в договора не сочи на безвъзмездност, нито опорочава постигнато съгласие, тъй като начинът на определяне на уравнението е уговорен изрично - постигнато е съгласие Т. П. М. и Н. П. К. да получат сумата, представляваща паричната равностойност на полагащия им се дял идеални части от съсобствения имот, изчислена на база данъчната оценка, а именно от 12239 лв. Неоснователен е доводът на касатора, че след като в договора не е посочено какъв е делът на всеки един от съсобствениците, то следва да се приеме, че е постигнато съгласие за уравнение при равни дялове, а делът му е по-голям. Посочването на дяловете, които съсобствениците притежават от имота, не е задължителен елемент от договора за доброволна делба, поради което и непосочването на точния размер на дела не означава и постигане на съгласие за уравняване при равни права - правилото на чл. 30, ал. 2 ЗС в случая не намира приложение. При сключването на договора е постигнато съгласие Т. П. М. да получи равностойността на дела от имота, който действително е притежавал, поради което съответствието на получената от него сума с този дял не касае действителността на договора, а неговото изпълнение. Обстоятелството дали поетото при сключването на договора задължение е било изпълнено точно има значение при предявена претенция за неговото разваляне, но не и за неговата действителност. Правилно е прието, че след като договорът е сключен в предвидената в чл. 35, ал. 1 ЗС форма, то той е действителен, доколкото по делото не е установено изразеното от съсобствениците съгласие за делба чрез взаимни отстъпки да прикрива дарение в полза на съсобственика комуто се поставя в дял имота. А доколкото не е установено и при извършването на делбата Т. П. М. да е бил увреден с повече от * от стойността на дела му, правилно е прието, че отношенията във връзка със съсобствеността са уредени. Още повече, че иск за оспорване на делбата по реда на чл. 74, ал. 1 ЗН не е предявен. Обжалваното решение е правилно и по реда на чл. 293, ал. 1 ГПК следва да бъде оставено в сила. По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение