Определение № 1583 от 12.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2221/2023 г.

Производството е по реда на чл.307 ГПК. Образувано е по молба на Б. С. Х. и Л. С. Х.- О. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК на влязлото в сила решение № 1841 от 08.12.2014 г. по гр.д.№ 815 от 2014 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, девети състав, с което по предявения от Д. З. Авжиева срещу Държавата отрицателен установителен иск е признато за установено, че Държавата не е собственик на следния недвижим имот: имот с площ от 7 423 кв.м., находящ се в [населено място], селищно образувание „Сълзица“, представляващ ПИ с идентификатор ..... по кадастралната карта на [населено място], район М., с.о.“Сълзица“, одобрена със заповед № РД-18-64 от 16.05.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК. В молбата се твърди, че молителите са собственици на имота- предмет на горепосоченото дело на основание договор за дарение от 1990 г. и по наследство от дядо им, майка им и вуйчовците им. Въпреки това, те не са били призовавани и не са участвали по това дело, поради което, според тях, било налице основанието на чл.303, ал.1, т.5 ГПК за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. В писмен отговор от 04.05.2023 г. ответницата по молбата Д. З. А. оспорва същата като недопустима. Претендира за направените по делото пред ВКС разноски за адвокат. В писмен отговор от 16.05.2023 г. пълномощникът на Държавата, представлявана от МРРБ чрез Областния управител на В. оспорва молбата като неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, проверявайки допустимостта на молбата за отмяна, констатира следното: В молбата за отмяна формално се сочи основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК за отмяна на влязло в сила решение, което основание се отнася само до страните по делото. В конкретния случай обаче молителите не са били страни по делото, поради което непризоваването им по това дело не представлява основание по чл.303, ал.1, т.5 ГПК за отмяна на решението. В молбата за отмяна не се сочи и основанието на чл.304 ГПК: Молителите не твърдят, че са необходими другари в процеса на една от двете страни по делото и поради това решението по това дело има сила на пресъдено нещо и спрямо тях. Напротив, твърденията им са, че притежават самостоятелни права върху имота, които изключват правата на ищцата и на ответника по делото, по което е постановено влязлото в сила решение: молителите били собственици на имота на основание договор за дарение от 1990 г. и по наследство от дядо им, майка им и вуйчовците им; ищцата по делото Д. А. неоснователно твърдяла, че е собственик на имота по давност, а пълномощникът на ответника по делото Държавата- че този имот е държавна собственост. Доколкото посоченото в обстоятелствената част на молбата за отмяна не покрива никое от основанията за отмяна по чл.303, ал.1, т.1-7 ГПК и чл.304 ГПК и предвид приетото в т.10 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк.д.№ 7 от 2014 г. на ОСГТК на ВКС, настоящата молба да отмяна следва да бъде оставена без разглеждане. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК молителите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответницата по молбата Д. А. направените от нея разноски за адвокат по делото на ВКС в размер на 2 000 лв. Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, състав на първо отделение на Гражданска колегия