Определение № 428 от 05.09.2024 г. на ВКС по н. д. № 790/2024 г.

Производството е по чл. 43, т. 1 от НПК. Образувано е по искане за промяна на местната подсъдност по н.ч.х.д. 2613/2024 г. по описа на РС-Бургас. Върховният касационен съд, след като обсъди материалите по делото, намира следното: Производството по н.ч.х.д. № 2613/2024 г. по описа на РС-Бургас е образувано по частна тъжба на В. Б. Н. срещу Р. Д. Я. за престъпление, квалифицирано от тъжителката по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 146, ал. 1 НК – обида, осъществена на територията на гр. Бургас чрез конкретни словни изрази, употребени в писмен документ. След даване на указания за отстраняване на нередовност на тъжбата и след насрочване на делото в открито съдебно заседание с определение от 28.08.2024 г. съдебното производството е прекратено и делото е изпратено на ВКС за определяне на друг равен по степен съд, който да го разгледа. Искането за промяна на подсъдността е аргументирано с факта, че и тъжителката, и подсъдимият са с местожителство в гр. Варна, поради което и по правилата на чл. 43, т. 1 НПК РС-Варна е този, който следва да разгледа делото по същество. Искането за промяна на местната подсъдност е неоснователно. Върховният касационен съд може да промени местната подсъдност по делото, само ако броят на обвиняемите/подсъдимите и свидетелите с местоживеене в района на друг, еднакъв по степен съд, е значителен. На този етап на делото, макар и направени в частната тъжба, доказателствените искания за разпит на свидетели не са уважени. Подсъдимият е само един, а местоживеенето на тъжителя не може да послужи като самостоятелен аргумент за промяна на подсъдността, тъй като не е предвидено като условие за това в чл. 43, т. 1 НПК. Тази разпоредба има за цел да гарантира разглеждане на делото в разумен срок и да сведе до минимум затрудненията на страните и участниците в наказателния процес, свързани с придвижването им и пребиваването им в населеното място на решаващия съд. Както и по-горе бе посочено, за да бъде оправдана тази промяна, е необходимо преобладаващата част от подсъдимите и свидетелите да живеят в района на съда, на който ще бъде изпратено делото. В конкретния случай, съобразно това, че по делото все още не е допуснат до разпит нито един свидетел, както и предвид факта, че по наказателното частно обвинение е предадено на съд само едно лице – подсъдимият Р. Д. Я., претендираната от РС-Бургас промяна на подсъдността се явява неоправдана. Тя не би довела до значително занижаване на деловодните разходи и до ускоряване на наказателния процес като цяло. Така мотивиран Върховният касационен съд, първо наказателно отделение