Определение № 12034 от 26.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10472/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на „В и К“ АД с ЕИК110549443 със седалище и адрес на управление: гр.Ловеч, подадена чрез пълномощника му адв.Ф.Филипов, против Решение №1347/20.08.2025 г. на Административен съд – Ловеч (АС Ловеч), постановено по административно дело №533/2024 г., в частта му, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) №262/15.10.2024 г., издаден от директора на Басейнова Дирекция "Дунавски район" (БД ДР) относно сумата от 29 173,10лв. –начислена лихва за забава за периода от 29.04.2021г. до 29.03.2023г., представляваща разлика над 35 218,62лв. до 64 391,72лв. и в частта за разноските, с която на дружеството не са присъдени разноски над 1 947,83лв. до претендирания размер от 4 950лв.. С доводи за наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК касаторът претендира отмяна оспореното решение в посочената част и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени АУПДВ в посочената част. Неправилно съдът не приел тезата на дружеството, че с нарочно писмо от 13.04.2021г. административният орган, издал процесния АУПДВ, е потвърдил писмено, че е одобрил предложения от дружеството погасителен план за разсрочено плащане на 299 000лв. (неплатена част от установената с АУПДВ №170/26.06.2020г. главница от 516 213, 88лв.), в резултат на което длъжникът дължи лихва само в размер на основния лихвен процент, на основание чл.183, ал.3 ДОПК. Без значение, при това, е наименованието на акта за разрешаване на исканото разсрочване, наличието на мотиви в него и изпълнение на законните изисквания за издаването му. В нарушение на принципа на правна сигурност административният орган оспорва собствения си позитивен за жалбоподателя акт за разсрочване на публично вземане. В открито съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв.Филипов. Ответникът по касационната жалба - директорът на БД ДР - гр. Плевен, чрез юрк.Стоилов, я оспорва като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор и в писмено становище. В писмения отговор от 10.10.2025г. директорът на БД ДР - гр. Плевен, чрез юрк.Стоилов, освен че оспорва касационната жалба на дружеството, макар и без мотиви изрично иска отмяна на първоинстанционното решение в отменителната му част, с която АУПДВ е отменен в частта на определения размер на дължимата законна лихва за забава за разликата над 64 391,72лв. до установените с акта 83 321,08лв. Това искане е повторено от юрк.Стоилов и в откритото съдебно заседание на 12.11.2025г. Изложеното означава, че административният орган, издал процесния пред АС административен акт, е оспорил първоинстанционното решение в отменителната му част, като тази втора касационна жалба (съдържаща се в отговора на касационната жалба на дружеството) не е администрирана – по нея не е събрана държавна такса, не е проверена срочността и редовността на жалбата, което е пречка за постановяване на съдебно решение в касационното производство, докато не се установи неговия предмет. По тези съображения ще следва да се отмени определението за даване ход на делото по същество от 12.11.2025г., да се прекрати касационното производство и делото да се върне на административния съд за администриране на касационната жалба на Директора на БД Дунавски район с център гр.Плевен. След това делото следва отново да се върне на ВАС за произнасяне по жалбата (жалбите) в касационното производство. Водим от горното и на основание чл.213а, ал.1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение