Определение № 448 от 22.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 915/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Т. С. и Т. К. С., чрез процесуалния им представител адвокат В. Х., срещу въззивно решение № 6586/19.09.2019 г., постановено по гр. д. № 6822/2018 г. по описа на Софийски градски съд. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са изложени твърдения за постановяване на решението по правни въпроси, решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, по следните въпроси: 1./ Фактът на притежаване на фактическа власт върху земята обуславя ли правен интерес от провеждане на защита по същество в рамките на исков процес или такъв правен интерес ще е налице само при позоваване на правото на собственост; 2./ Следва ли съдът да обсъди обстоятелството, че възстановеният в съществуващи/възстановими стари реални граници по кадастрален план имот, за който е установено, че не е съществувал при постановяване на решението на поземлената комисия, е идентичен с процесния имот; 3./ Следва ли съдът да преценява изслушаните свидетелски показания при съобразяване възрастта на свидетелите, тяхното здравословно състояние, времето и честота на посещенията им на спорния имот, с оглед кредитиране показанията на свидетелите на едната или на другата страна; 4./ Предявяването на положителен установителен иск за собственост от лица, позоваващи се на нотариален акт по прехвърлителна сделка, прекъсва ли придобивната давност, на която същите се позовават, или прекъсването на последната настъпва едва към датата на депозиране на писмения отговор на исковата молба, в който ответниците са изложили възражения и са оспорили собствеността на ищците; 5./ Решението на поземлената комисия, с което се възстановява собствеността във възстановими стари реални граници, съдържа ли имплицитно в себе си предаване на владение върху имота или е необходим изричен въвод с протокол за предаване на владение при положение, че част от възстановената собственост попада във вече влезлия в сила план на новообразуваните имоти по § 4 ЗСПЗЗ. Поддържа се и наличие на очевидна неправилност на въззивното решение – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Ответниците по касационната жалба – Р. В. Ч., Б. В. Ч., А. Д. Ю., Д. Д. Ю., В. Д. Г., Н. Г. Ю., П. Г. Ю., Р. С. К., Д. С. Ю., Г. И. Г., Р. И. Т., И. У. И., Ц. М. Д. и М. М. Х., чрез адв. С. А., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК поддържат становище, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационен контрол и за неоснователност на подадената жалба. Претендират присъждане на направените пред касационната инстанция разноски. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о., констатира следното: С въззивното решение е потвърдено решение № 350346/28.02.2018 г., постановено по гр. д. № 38794/2014 г. по описа на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от К. Т. С. и Т. К. С. /конституиран на основание чл. 227 ГПК като наследник на починалия в хода на процеса първоначален ищец Й. Д. С./ против Р. В. Ч., Б. В. Ч., А. Д. Ю., Д. Д. Ю., В. Д. Г., Н. Г. Ю., П. Г. Ю., Р. С. К., Д. С. Ю., Г. И. Г., Р. И. Т., И. У. И., Ц. М. Д. и М. М. Х. активно и пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на основание давностно владение и наследствено правоприемство на поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място], р-н П., м. „Ч.“, с площ 600 кв. м., с предишен идентификатор *** и пл. номер по предходен план № * /подробно описан/. Въззивният съд е приел за установено, че с нотариален акт № 198/1995 г. Т. С. Г. /баща на ищеца К. С./ е признат за собственик на основание § 4, ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ и § 5 ПРЗ ППЗСПЗЗ на неурегулирано дворно място с площ 600 кв. м., находящо се в землището на [населено място], м. „Ч.“, съставляващо част от имот с пл. № *, целият с площ от 890 кв. м. и нанесен в кадастрален лист № Г-9-7-Г и Г-10-7-Б, изработен през 1990 г. С нотариален акт № 170/12.03.2008 г. Т. С. Г. и синът му Л. Т. Г. са прехвърлили на ищеца К. Т. С. собствените си 2/3 ид. ч. от гореописания имот. Последният нотариален акт е поправен с нотариален акт за поправка № 94/18.10.2010 г., съгласно който прехвърлените с основния нотариален акт 2/3 ид. ч. следва да се четат като 5/6 ид. ч. Посочените идеални части от процесния имот са придобити от първия ищец по време на брака му с Й. Д. С. в режим на СИО. Въззивният съд е съобразил представеното по делото влязло в сила решение от 17.02.2012, постановено по гр. д № 12640/2011 г. по описа на Софийски градски съд, с което е признато за установено по предявения от Р. В. Ч., Б. В. Ч., А. Д. Ю., Д. Д. Ю., В. Д. Г., Н. Г. Ю., П. Г. Ю., Р. С. К., Д. С. Ю., Г. И. Г., Р. И. Т., И. У. И., Ц. М. Д. и М. М. Х. /ответници по настоящето дело/ против Т. С. Г., Л. Т. Г. и К. Т. С. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищците в предходното производство са собственици на недвижим имот, представляващ част от имот с пл. № *, с площ на частта 600 км. м., с площ на целия имот 890 кв. м., заснет през 1990 г. и нанесен в кадастралния лист Г-10-7-Б, Г-9-7-Г. С посоченото съдебно решение е отменен нотариален акт № 198/1995 г., легитимиращ праводателя на ищците в настоящето производство като собственик на недвижим имот с площ от 600 кв. м., находящ се в землището на [населено място], м. „Ч.“, съставляващ част от имот с пл. № *, който имот по твърдения на ищците понастоящем представлява именно поземлен имот с идентификатор ***. Без уважение е оставено искането за отмяна на нотариален акт № 170/12.03.2008 г. с мотиви, че последният не подлежи на отмяна предвид конститутивния му характер. След анализ на събраните писмени доказателства, както и на назначената и изслушана пред въззивния съд съдебно – техническа експертиза, въззивният съд е възприел за установено наличието на идентичност на процесния поземлен имот с идентификатор *** и частта от имот със стар идентификатор ***, респ. със същата част от имот с пл. № * по предходния план, за която с влязло в сила решение по гр. д № 12640/2011 г. на Софийски градски съд е установено, че принадлежи на ответниците в настоящето производство. Като е взел предвид постановките на ТР № 3/29.06.2017 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГК, ВКС, съдът е приел, че макар и първоначалната ищца Й. Д. С. /починала в хода на процеса и заместена по реда на чл. 227 ГПК от ищеца Т. К. С./ да не е участвала в предходното съдебно производство, също е обвързана от силата на пресъдено нещо на постановеното решение по гр. д № 12640/2011 г. на СГС, тъй като то касае правен спор относно недвижим имот, идеалните части от който са прехвърлени на съпруга ѝ К. Т. С. /ответник по гр. д № 12640/2011 г. на СГС/ по време на брака им в режим на СИО. Отбелязал е, че с предявяването на иск за собственост в предходното съдебно производство и с неговото уважаване изтеклата в полза на настоящите ищци придобивна давност е прекъсната, поради което право на собственост на претендираното правно основание, същите биха могли да придобият единствено въз основа на владение, осъществявано след влизането в сила на решението по гр. д. № 12640/2011 г. на СГС. Последното е влязло в сила на 17.02.2012 г., а настоящето производство е образувано по искова молба от 15.07.2014 г., поради което предявеният иск за собственост е неоснователен, тъй като във всички случаи изтеклият период от време към датата на неговото предявяване е по-кратък от 5 г. За недопустимо е прието позоваването на факти, релевирани от настоящите ищци в качеството им на ответници в предходния съдебен процес, включително относно наличието на предпоставки за прилагане § 4 ЗСПЗЗ. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал.1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията по реда на чл. 288 ГПК. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда релевантен правен въпрос от твърденията на касатора, както и от изложените от него факти и обстоятелства. Така поставени, процесуалноправните и материалноправните въпроси са изцяло неотносими към решаващите изводи в обжалваното решение. Въззивният съд е приел, че страните са обвързани от СПН на съдебното решение по уважения иск за собственост, предявен от настоящите ответници срещу настоящите ищци /респ. техните праводатели, в т.ч. неучаствалата в делото съпруга на К. С./ като с предявяване на иска срещу тях, придобивната давност е спряла да тече, вкл. срещу съпругата. Нотариален акт № 170/2008г. предхожда предявения от настоящите ответници иск за собственост и не е породил вещноправен ефект, тъй като праводателите по него не са били собственици,поради което е годно правно основание за упражняване на добросъвестно владение. Поради наличието на СПН между страните по делото обаче и прекъсването на давността, съгласно чл.116 и чл.117 ЗЗД, вр.чл.84 ЗС, искът за собственост по настоящото дело, основан на придобивна давност, е неоснователен. Дори настоящите ищци да владеят имота, нова придобивна давност в тяхна полза може да тече от влизането в сила на посоченото съдебно решение /17.02.2017г./ като владението ще е вече недобросъвестно. Изискуемият 10 годишен давностен срок обаче не е изтекъл. Липсва и соченото от касаторите основание по чл.280,ал.2, предл.3 ГПК за допускане касационно обжалване на решението. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона, или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Няма данни за значимо нарушение на основни съдопроизводствени правила или необоснованост поради грубо нарушение правилата на формалната логика. С оглед изложеното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. Предвид изхода на производството по чл. 288 ГПК и направеното в отговора на касационната жалба искане, жалбоподателите следва да заплатят разноски на ответниците по касационната жалба в размер на 1400 лева /хиляда и четиристотин лева/ - адвокатско възнаграждение, съгласно приложените доказателства. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.