Определение № 113 от 28.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 141/2014 г.

Производството е по чл.274 ал.2 пр.първо вр. с ал.1 т.2 вр. с чл. 262 ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение № 747 / 27.11.2013 год. по в.т.д.№ 282 / 2013 год. на Добрички окръжен съд, с което е върната, като просрочена, въззивната жалба на същата страна против решение № 107 / 10.07.2013 год. по гр.д.№ 824 / 2011 год. на Балчишки районен съд. Жалбоподателят оспорва правилността на определението, представяйки с частната си жалба писмени доказателства, в оборване верността на поставеното върху приложения към въззивната жалба пощенски плик клеймо, с дата на подаване 09.08.2013 година, респ. обосновавайки действителна дата на подаване 08.08.2013 год., спрямо която преклузивният срок по чл.259 ал.1 ГПК не се явява изтекъл. Ответната страна - [фирма] – оспорва частната жалба като процесуално недопустима, на основание чл. 274 ал.4 ГПК, с оглед цената на всеки от обективно съединените искове, предмет на разглеждане с първоинстанционното решение - под 5 000 лева. В евентуалност оспорва и основателността на жалбата с довода, че преценката за спазване преклузивния срок за депозирането й следва да се базира на датата на пощенското клеймо, в конкуренция с датата на изпращане пощенската пратка ы съгласно съставената за същото документация, цитирайки казуална съдебна практика. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт. Същият подлежи на обжалване, в хипотезата на чл. 274 ал. 2 пр. първо вр. с ал.1 т.2 вр. 262 ал. 3 ГПК ,в която настоящата инстанция се произнася в качеството на въззивна ЗА определението на Окръжен съд инстанция. Спрямо това произнасяне разпоредбата на чл. 274 ал.4 ГПК - приложима към частната касационна жалба – е неотносима. Частната жалба е основателна, макар въз основа на доказателства, представени със същата, за които въззивният съд не е бил в известност. Представените разписка № 187 / 08.08.2013 год. за приета пощенска пратка, с подател жалбоподателя и адресат – Районен съд Балчик, за какъвто номер пощенска пратка е издадена разписка упоменаваща издадена фактура № 29517129332 / 08.08.2013 год., а представена самата тя удостоверява дата на данъчното събитие - сключен договор за пощенска услуга с [фирма] - на 08.08.2013 год., при липса на противопоставени доказателства и за друга адресирана до РС Балчик от същата страна, но с друг предмет, пощенска пратка от същата дата, еднозначно обуславят извод за спазен преклузивен срок по чл. 259 ал.1 ГПК, считано от датата на връчване съобщението за решението - 25.07.2013 година. Цитираната от ответната страна практика е казуална, но и разглежда обратната хипотеза / конкуренция на дати, в полза на тази на пощенското клеймо спрямо датата на издадената разписка за пощенска услуга /, като по същество не изключва дадения от настоящия състав отговор в конкретната хипотеза. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение