Решение № 7243 от 29.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8581/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Русе, чрез юрисконсулт Петков, срещу решение № 1972 от 24.06.2025 г. постановено по адм. дело № 360/2025 г. по описа на Административен съд Русе. С доводи за неговата недопустимост и неправилност поради нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК иска отмяната му и присъждане на направените по делото разноски. Ответниците, Д. С. А. и К. К. А., чрез адвокат Бобчева вземат становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за недопустимост на обжалваното решение, алтернативно за неговата неоснователност. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение е отменен изричен отказ, обективиран в писмо с изх. № 94Д-1#1 от 11.12.2023 г. на кмета на община Русе, с което било отказано отбелязване на промяна в Акт за сключен граждански брак № 420 от 20.06.1995 г. за режима на имуществените отношения между Д. С. А. и К. К. А., като съдът е изпратил преписката на кмета на Община Русе за ново произнасяне, при изпълнение на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението, и при спазване на сроковете, разписани в чл.57, ал.2 и сл. от АПК. Съдът намира за основателни доводите на касационния жалбоподател и представителя на Върховна касационна прокуратура за недопустимост на обжалваното решение, като постановено срещу акт, неподлежащ на оспорване. Административното производство пред кмета на Община Русе е образувано по искане на Д. С. А. и К. К. А., основано на чл. 19 от СК, вр. чл. 27, ал. 3 от СК, кметът на общината да разпореди да се извърши отбелязване в акта им за сключен граждански брак промяна на режима на имуществените им отношения, въз основа на приложен от тях заверен препис-извлечение от нотариално заверено следбрачно споразумение. С оспореното пред съда писмо кметът на Община Русе, при приета невъзможност за разграничаване на избрания режим на имуществени отношения между подалите искането, е поискал те да представят надлежно оформен официален документ съобразно членове 1.435 до 1.444 от Гражданския кодекс на Кралство Испания (посочени като приложими в следбрачното споразумение), както и декларация с нотариална заверка на подписа, че са спазени условията посочени в чл. 117, т. 3 и т. 4 от Кодекса на международното частно право, екземпляр от която им се предоставя. Съдът е приел допустимост на оспорването с мотиви, че в писмото липсва изрично волеизявление за отказ, но то е по същество волеизявление, че административната услуга няма да бъде извършена, без да се представят допълнително исканите документи, които Андрееви смятат, че не са необходими за осъществяване на правото им. Налице е административен акт с волеизявление за отказ с недостатъци във формата и съдържанието с правни последици, пряко засягащи адресатите на писмото по отношение на техните права. Видно от съдържанието на оспореното пред съда писмо, то не съдържа волеизявление с което да създава права или задължения или непосредствено да засяга права свободи или законни интереси по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. С него административният орган е приел, че отправеното до него искане и приложенията към него не му позволяват да се произнесе по относимите материалноправни разпоредби от Семейния кодекс (посочени в писмото), при което е изискал конкретно посочени документи, и въз основа на които да постанови своя акт. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 5, изр първо АПК не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални административни актове, каквото волеизявление е по съществото си оспореното пред съда писмо. Предположението на жалбоподателите, че тези документи не са относими към отправеното от тях искане, и че без представянето им административната услуга няма да бъде извършена, не може да обоснове право на оспорване. Обстоятелството, че недопустимостта на оспореното писмо не е констатирана с посоченото решение на ВАС също не може да доведе до друг извод, при положение, че с това решение е прогласена нищожността на постановеното при първоначалното разглеждане на делото решение от първоинстанционния съд. На основание чл. 221, ал. 3 АПК съгласно изложените съображения обжалваното решение следва да се обезсили, като постановено по недопустимо оспорване, а производството по делото да се прекрати. При този изход на спора исканията на страните за присъждане на разноски са неоснователни при приложението на чл. 143, ал.1 и 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК Върховният административен съд, трето отделение