Решение № 10217 от 16.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3209/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на „Неткредит“ООД, чрез процесуален представител- главен юрисконсулт П. Палазов, срещу Решение №8841/05.03.2026 г., постановено по адм. дело №13520/2025 г. на Административен съд София- град/АССГ/. Касаторът навежда доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменително основание съгласно чл.209, т.3 от АПК. Съображения излага в касационната жалба. Моли решението да бъде обезсилено, алтернативно- отменено. Претендира разноски за юриск. възнаграждение. В съдебно заседание касаторът се представлява от юриск. Запрянов, който поддържа касационната жалба. Прави искане за спиране на съдебното производство поради образувано дело пред СЕС №С-676/2025 г. по искане на АС - Варна, в случай, че съдът не приеме искането им за обезсилване на съдебното решение като недопустимо. Претендира разноски по представен списък на същите. Ответникът- И. С. И., чрез процесуален представител адвокат К. Димчев, в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява.Постъпила е писмена молба на от адв. Димчев, с която излага съображение по съществото на спора. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение АССГ е отменил писмо от 01.12.2025 г. на „Неткредит“ ООД, в ЧАСТТА, с което е отказано предоставяне на договор за потребителски кредит и информация за извършени плащания по заявление от 07.11.2025 г. за предоставяне на достъп до личните данните по реда на чл. 15 от Регламент /ЕС/ 2016/679 и е върнал преписката на „Неткредит“ ООД, образувана по молба от 07.11.2025 г. на И. С. И., за ново произнасяне при съобразяване с указанията по тълкуване и прилагане на закона. За да постанови този резултат съдът е приел, че „Некредит“ООД-администратор на лични данни, е бил сезиран от жалбоподателя И. с писмено заявление по чл.37б от ЗЗЛД, което заявление съдържа и нормативно изискуемата форма откъм реквизити и съдържание, и е съобразено с изискванията на чл.37в от ЗЗЛД. Съдът е счел, че доколкото И. се явява субект на данни, който извод се извлича от съществуващото между него и ответното дружество облигационно правоотношение, обективирано в сключен договор за паричен заем, то при наличието на надлежно сезиране от легитимирано лице, за „Неткредит“ООД като администратор на лични данни е възникнало нормативно установено задължение да се произнесе в срока по чл.12, §3 от Регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни /ОРЗД, Регламента/. Съдът е приел за безспорно установено, че ответното дружество е администратор на лични данни и като такъв обработва лични данни, и след като не е предоставил искания договор за кредит, то „Неткредит“ООД е нарушило разпоредбата на чл.15 от Регламента. АССГ е достигнал до извод, че в процесния случай не са налице предпоставките за отказ от предоставяне, конкретно посочени в чл.37а, ал.1 от ЗЗЛД. Според съда в случая ответното дружество като администратор на лични данни е било сезирано с конкретни искания, по които дължи произнасяне. При извършената служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 АПК настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение е недопустимо. В случая съдът е бил сезиран с жалба срещу отказ на „Ниткредит“ООД, обективиран в писмо от 01.12.2025 г. Видно от съдържанието на И., с него са поискани копия от договор за паричен заем и приложения към него. Според чл.37б, ал.1 ЗЗЛД, субектът на данни упражнява правата по чл. 15 - 22 от Регламент /ЕС/ 2016/679 чрез писмено заявление до администратора на лични данни или по друг определен от администратора начин. Съгласно чл.15, §1 от ОРЗД, субектът на данните има право да получи от администратора потвърждение дали се обработват лични данни, свързани с него, и ако това е така, да получи достъп до данните и следната информация: a) целите на обработването; б) съответните категории лични данни; в) получателите или категориите получатели, пред които са или ще бъдат разкрити личните данни, по-специално получателите в трети държави или международни организации; г) когато е възможно, предвидения срок, за който ще се съхраняват личните данни, а ако това е невъзможно, критериите, използвани за определянето на този срок; д) съществуването на право да се изиска от администратора коригиране или изтриване на лични данни или ограничаване на обработването на лични данни, свързани със субекта на данните, или да се направи възражение срещу такова обработване; е) правото на жалба до надзорен орган; ж) когато личните данни не се събират от субекта на данните, всякаква налична информация за техния източник; з) съществуването на автоматизирано вземане на решения, включително профилирането, посочено в член 22, параграфи 1 и 4, и поне в тези случаи съществена информация относно използваната логика, както и значението и предвидените последствия от това обработване за субекта на данните. Според чл.15, §3 от ОРЗД администраторът предоставя копие от личните данни, които са в процес на обработване. За допълнителни копия, поискани от субекта на данните, администраторът може да наложи разумна такса въз основа на административните разходи. Когато субектът на данни подава искане с електронни средства, по възможност информацията се предоставя в широко използвана електронна форма, освен ако субектът на данни не е поискал друго. В конкретния казус, заявлението на И., в частта му по отношение на искането да бъдат предоставени копия от договор за паричен кредит и приложенията към него, не представлява искане, инкорпориращо съдържание, съответставщо на право на субект на данни по смисъла на ОРЗД. В този смисъл заявлението не съдържа волеизявление на физическо лице, което в качеството му на субект на данни търси защита на свое право, регламентирано в ОРЗД, а представлява изявление на страна по договор за кредит, т.е. на страна по облигационно правоотношение, което касае отношения между частно-правни субекти /длъжник – кредитор/, и е извън сферата на административните правоотношения. В този смисъл неправилно АССГ е приел, че „Неткредит“ООД е сезирано от жалбоподателя И. с писмено заявление по чл.37б от ЗЗЛД, т.е. че е налице надлежно сезиране на администратор на лични данни от легитимирано лице, по реда и при условията на ЗЗЛД и ОРЗД. Следва да се отбележи, че в случая не се касае за упражняване право на субект на данни по смисъла на чл.15, §3 изречение първо от ОРЗД, с цел, различа от тази, посочена в съображение 63 от Регламента. Както се посочи по-горе в случая липсва каквото и да е искане, свързано с лични данни, а искането за „предоставяне на копие от договор за паричен заем и приложения към същия“, каквото фигурира в процесното заявление, не представлява искане за предоставяне на копие от лични данни, съдържими в определени документи, в каквато хипотеза субекта на данни може да упражни правата си по чл.15-чл.17 от ОРЗД. При липса на заявление по смисъла на чл.37б от ЗЗЛД, за упражняване право по чл.15-22 от Регламента, не може да се формира отказ на администратор на лична данни, който да подлежи на оспорване по реда на АПК. Т.е. жалба против отказ на страна по облигационно правоотношение, по отправено искане от другата страна по правоотношението е недопустима поради липса на годен за оспорване административен ъкт по смисъла на чл.159, т.1 от АПК. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че решението на АССГ следва да бъде обезсилено, като постановено по жалба на недопустим за оспорване акт, а образуваното по недопустима жалба съдебно производство се прекрати. Доколкото искането за спиране на съдебното производство, направено в съдебно заседание от процесуалния представител на касатора, е алтернативно - в случай, че обжалваното съдебно решение не бъде обезсилено, то настоящият състав не следва да се произнася по същото предвид изхода на спора. По претендираните и доказани разноски, с оглед на факта, че касатора е представляван от юрисконсулт в съдебното производство, на касатора следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 евро и заплатената държавна такса за касационното производство в размер на 189.18 евро. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.3 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение