Определение № 10580 от 26.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9850/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Образувано е по частна жалба на ЕТ "Дракон – Й. Колев", подадена чрез адвокат М. Белчева против Определение № 27688/09.07.2026 г., постановено по административно дело № 6858/2026 г. по описа на Административен съд – София град, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу Писмо изх. № РПД21-ДГ66-26-/8/08.05.2026 г. на Кмета на район "Подуяне" - Столична община и производството по делото е прекратено. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението, поради което се иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата. Ответникът, Кмет на район "Подуяне“ - Столична община не изразява становище по реда на чл. 232 АПК. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество същата е неоснователна. С оспореното писмо, ЕТ „Дракон – Й. Колев“ е уведомен по повод подадено от него заявление за удължаване срока на договор за наем на общински терен, който се ползва за разполагане на преместваеми обекти за търговска дейност /сглобяеми навеси – дървена конструкция/, че заявлението му е разгледано на заседание на Търговска комисия на 20.03.2026 г. и е взето решение, според което тъй като разрешението за поставянето на навесите е с изтекъл срок, същите следва да бъдат премахнати в срок до 6 месеца. В писмото е посочено още, че сключеният между ЕТ „Дракон – Й. Колев“ и Район „Подуяне“ договор за отдаване под наем на общинския имот е изтекъл на 31.01.2026 г. и към момента се държи без основание, поради което следва да се премахнат разположените върху него обекти, а в случай, че желае да разположи подвижни съоръжения пред търговските обекти да предприеме действия по реда на чл. 28 и следващите от НРУИТДТСО. Съдът е приел, че оспорването на писмото е недопустимо, тъй като не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК и не подлежи на съдебен контрол, поради което е прекратил производството по делото. Възприетите от административния съд правни изводи се споделят от настоящата инстанция. Законосъобразен е изводът на съда относно характера на оспореното писмо. Видно от съдържанието му е, че не съдържа властническо волеизявление и няма разпоредителна част, а има единствено уведомителен характер, за това какво предстои да бъде предприето в указания 6-месечен срок. С процесното писмо не се нарежда премахване на обектите, а единствено се разясняват подлежащите действия, както и се съдържа покана за търговеца да освободи общинския терен. Премахването на преместваем обект е изрично регламентирано в разпоредбите на чл. 57 а ЗУТ и е формално административно производство, което се провежда при спазване на посочен в закона ред и правила, като приключва с издаване на нарочна заповед, с която се нарежда премахване на преместваемия обект. Няма спор, че такава заповед не е издавана, респективно волеизявление в този смисъл не е обективирано в атакуваното писмо. Оспореният акт не се създава права или задължения за адресата му, с него не се изменят или прекратяват съществуващи такива, не съдържа властническо разпореждане, не се постановява отказ за издаване на административен акт и не се засягат непосредствено права, свободи или законни интереси, поради което правилно съдът е приел, че не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК и не подлежи на съдебен контрол. Съдебното определение е постановено при правилно приложение на закона и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 236, във връзка с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,