Определение № 8331 от 24.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7186/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Oбразувано е по частна жалба на Н. А. /N. A./, гражданин на Република Турция, подадена чрез пълномощник – адвокат Г. Маринов, против Определение № 20118/22.05.2026 г. по административно дело № 6010/2026 г. по описа на Административен съд София - град. В жалбата са изложени бланкетни доводи за неправилност на обжалваното съдебно определение и подробни съображения за незаконосъобразността на Заповед № 343з-1213/29.04.2026 г., издадена от началника на група “Миграция“ при ОДМВР – Сливен. Ответникът - началникът на група “Миграция“ при ОДМВР – Сливен, не изразява становище. Върховният административен съд намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 от АПК, при липсата на процесуални пречки за разглеждането й, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С оспореното определение е оставено без разглеждане искането за отмяна на разпореждане за допускане на предварителното изпълнение на ЗНПАМ № 343з-1213/29.04.2026 г., издадена от началника на група “Миграция“ при ОДМВР – Сливен, с която на Н. А., гражданин на Република Турция, е наложена принудителна административна мярка „Забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите – членки на ЕС за срок от 3 години“. За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че направеното с жалбата искане е извън посочения в чл. 60, ал. 5 от АПК преклузивен срок и се явява недопустимо за разглеждане на основание чл. 159, т. 5 от АПК. Съдебното определение е правилно, тъй като е постановено в съответствие с установените по делото факти и с приложимия закон. Съгласно относимата разпоредба на чл. 60, ал. 5 от АПК, разпореждането, с което се допуска предварително изпълнение, може да се обжалва чрез административния орган пред съда в тридневен срок от съобщаването му. Именно този 3 – дневен срок, считано от съобщаване на разпореждането, не е спазен в случая. ЗНПАМ № 343з-1213/29.04.2026 г., ведно със съдържащото се в нея допуснато предварително изпълнение по чл. 60, ал. 1 от АПК, ведно с указание, че същото може да се обжалва в 3 - дневен срок пред Административен съд – София град, е връчена на лицето, в присъствието на преводач, на 29.04.2026 г., от която дата е започнал да тече законовият срок за оспорването му. Жалбата на Н. А., с която е направено искането за отмяна на разпореждане за допускане на предварителното изпълнение на ЗНПАМ № 343з-1213/29.04.2026г., е подадена по пощата, като видно от пощенското клеймо на приложения оригинален пощенски плик същата е депозирана на 11.05.2026 г., т.е. след преклузивния срок по чл. 60, ал. 5 от АПК, поради което се явява просрочена. Предвид изложеното, правилен е изводът на първоинстанционния съд за недопустимост на жалбата на Н. А. срещу разпореждането, с което е допуснато предварителното изпълнение на ЗНПАМ № 343з-1213/29.04.2026 г., и оспореното определение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 236 АПК Върховният административен съд