Определение № 291 от 19.09.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4203/2016 г.

Производството е по чл. 307 от ГПК. Подадена е молба вх. № 23427/03.08.2016 г. от Р. И. М., конкретизирана с молба вх. № 4604/13.02.2017 г. за отмяна на влязло в сила решение № 639/04.05.2016 г. по ч.гр.дело № 2724/2015 г. на Пловдивския окръжен съд на основание чл.303,ал.1,т.4 и чл.304 ГПК. Ответникът по молбата за отмяна П. И. П., чрез адв. К. К. в писмен отговор е изразил становище за недопустимост на молбата за отмяна, като просрочена и евентуално за неоснователност на същата. Ответниците по молбата за отмяна А. Д. М. и И. Д. М. в писмени отговори изразяват становище за основателност на молбата за отмяна. При проверка на данните по делото Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за установено следното: С определение № 303/18.10.2016 г. производството по настоящото дело е спряно на основание чл.292 ГПК до постановяване на решение по тълкувателно дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Тълкувателното решение по посоченото тълкувателно дело на ОСГТК на ВКС е постановено на 31.07.2017 г. и поради това производството по делото следва да се възобнови. Подадената молба от Р. И. М. за отмяна на влязло в сила решение № 639/04.05.2016 г. по ч.гр.дело № 2724/2015 г. на Пловдивския окръжен съд е недопустима по следните съображения: С молбата на Р. И. М. е поискана отмяна на решение № 639/04.05.2016 г. по ч.гр.дело № 2724/2015 г. на Пловдивския окръжен съд на основание чл.303,ал.1,т.4 и чл.304 ГПК. Със същото решение е отменено постановление от 23.07.2015 г. за отказ на ЧСИ Н. В., рег. № 7** с район на действие – ПОС по ч.изп.дело № 20/2015 г. да насочи принудителното изпълнение спрямо цялото празно дворно място около 560 кв.м., находящо се в [населено място], общ.П., съставляващо имот пл. № 161, за което е отреден парцел № VII-161 с неуредени рег.сметки в кв.14 по плана на [населено място], общ.П., за което е извършен опис на 14.05.2015 г., както и да наложи запор върху трудовото възнаграждение на длъжниците. С решението Пловдивския окръжен съд се е произнесъл по жалба вх. № 29128/13.10.2015 г. от взискателя П. И. П., чрез адв.К. К. срещу действията на ЧСИ с рег. № 7** Н. В. с район на действие ПОС по ч.изп.дело № 20/2015 г. – постановление от 23.07.2015 г. за отказ на ЧСИ да насочи принудителното изпълнение спрямо цялото празно дворно място около 560 кв.м., находящо се в [населено място], общ.П., както и да наложи запор върху трудовото възнаграждение на длъжниците. Следователно подадена е молба за отмяна на влязло в сила решение на окръжен съд, постановено по жалба срещу действия на съдебен изпълнител. Съгласно т.3 от т.решение № 7/31.07.2017 г. по т.дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС решенията на окръжния съд, постановени по жалба срещу действията на съдебния изпълнител не подлежат на отмяна по реда на Глава 24 ГПК. Отмяната е съдебно производство за защита срещу влезли в сила неправилни съдебни решения, когато неправилността се дължи на изчерпателно изброени в чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК основания. Предметът на молбата по чл. 306, ал. 1 ГПК е съдебен акт /влязло в сила решение/, резултат на приключил спор, който характеризира производството по Глава 24 ГПК като самостоятелно и извънинстанционно, т. е. като процесуален способ, регламентиран извън предвидената в ГПК триинстанционна система за разглеждане на граждански и търговски дела по същество. Целта на отмяната е преодоляване на формираната неправилно сила на пресъдено нещо на съдебния акт, когато този резултат се дължи на изчерпателно изброените в чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК основания, както и възстановяване висящността на исковото производство. С възобновяване на производството се осигурява отстраняване на произтичащия от порока на съдебния акт резултат, чрез преодоляване на визираните в отменителните основания причини, довели до неговата неправилност: фактическата или доказателствена непълнота по делото, престъпните обстоятелства, върху които е основано решението, установени по надлежния ред, постановлението на съд или друго държавно учреждение, впоследствие отменено, неправилното решение, постановено при обективен и субективен идентитет на спора с друг правен спор, нарушаването на правото за защита и правото на справедлив процес. Отмяната цели и преодоляването на необжалваемостта на влязлото в сила решение, но само доколкото необжалваемостта е предпоставка за пораждането на силата на пресъдено нещо, като най - важна последица на съдебното решение. Целта на производството по Глава 24 ГПК - да бъде преустановено действието на силата на пресъдено нещо на съдебното решение, като краен правен резултат и да се възстанови висящността на производството по спора, с който е сезиран съда, определя и приложното поле на отмяната като процесуален способ за защита, допустим по отношение на определен кръг съдебни постановления - влезли в сила решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо в трите й основни проявления - правоустановяващо действие, правопотвърждаващо или правоотричащо спорното право, което трансформира спорното правоотношение в безспорно, регулиращо действие, произтичащо от установеното с решението правно положение, задължаващо страните да съобразяват поведението си за в бъдеще със съдебно установеното правно положение / чл. 298, ал. 1 ГПК / и непререшаемост на спора - чл. 299 ГПК. Съдебните решения, постановени в производство по жалби срещу действия на съдебен изпълнител, пораждат правна последица, която не покрива съдържанието на силата на пресъдено нещо. Производството по чл. 435 - чл. 438 ГПК е процесуално средство за защита срещу незаконност на принудителното изпълнение и има за предмет незаконосъобразни действия или откази на съдебен изпълнител. Защита по този ред получават лицата, чиито права са засегнати от незаконните действия или откази на съдебен изпълнител - взискателят, длъжникът, присъединените кредитори, участващите в изпълнението лица - наддавач, купувач, трето задължено лице, пазач, трети лица. Производството се образува по жалба на посочените лица, подадена чрез съдебния изпълнител, чието действие или отказ се атакува до окръжния съд по мястото на изпълнението в едноседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението, като за третите лица срокът започва да тече от узнаване на действието. Съгласно чл. 437, ал. 1 ГПК, когато жалбата е подадена от страна по изпълнителното дело, разглеждането й се провежда в закрито заседание /освен когато трябва да се изслушат свидетели или вещи лица/, а когато жалбата е подадена от трето лице, се разглежда в открито заседание с призоваване на жалбоподателя и страните по изпълнителното дело. Производството е двустранно, спорно, правораздавателно по характера си, чийто предмет е валидността на извършеното от изпълнителния орган действие или исканото от жалбоподателя негово задължение. Правомощията на окръжния съд са контролно - отменителни и с реализирането им се упражнява контрол за законосъобразност на действието или отказа на изпълнителния орган. Спорът по законосъобразността на действията или отказите на изпълнителния орган по естеството си е различен от спора за наличието на изпълняемо право. Същото решение не се ползва със сила на пресъдено нещо, дори когато има за предмет материалноправни въпроси, които са преюдициални за жалбата. В този случай предмет на спора са действията на съдебния изпълнител, но не и претендираното материално право. Когато материалното право е засегнато от изпълнението, защитата на лицето, което претендира, че е негов носител се осъществява чрез установителен иск, чрез който ищецът може да установи, че имуществото, върху което е насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжника / чл. 440 ГПК /. Решението по чл. 437 ГПК не се ползва със сила на пресъдено нещо относно изпълняемото право. Съдебният акт има за предмет съответното изпълнително действие, а дори то да засяга секвестируемостта на имота, въпросът за секвестируемостта е въпрос по изпълнението, респективно за правилността на изпълнителното действие и с разрешаването му не се формира сила на пресъдено нещо по материално право. С разглеждането на споровете по чл. 435 ГПК - дали съществува правото да се иска унищожаване на действието, проведено от изпълнителния орган или съответно, дали съществува в тежест на съдебния изпълнител задължение да извърши исканото действие, се разрешава процесуалния въпрос за валидността на процесуалните действия на съдебния изпълнител. Приетото от съда разрешение се отнася единствено до обжалваното конкретно действие или отказ на съдебния изпълнител и не се зачита като правоустановяващо действие по други спорове - то не обвързва съда, разглеждащ деликтния иск на увредения за присъждане на обезщетение от причинено процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение от частен съдебен изпълнител по чл. 45 ЗЗД, а по чл. 49 ЗЗД от държавен съдебен изпълнител. Съдът сезиран с посочените искове подлага на самостоятелна преценка законосъобразността на действията или бездействията на изпълнителния орган, като не е обвързан от съдържанието на съдебното решение по чл. 436 ГПК. Решението на окръжния съд не е в състояние да формира сила на пресъдено нещо по законосъобразността на процесуалната дейност на изпълнителния орган, която да бъде съобразена в спорове, в които се третира същия процесуален въпрос. Отмяната по Глава 24 ГП К не е способ за отстраняване необжалваемостта на съдебните актове, а способ за преодоляване на силата на пресъдено нещо по предмета на решението, която нейна цел определя и приложното й поле на производство за отмяна на влезли в сила съдебни решения, формиращи сила на пресъдено нещо по правния спор. Тези особености на производството по чл. 303 - чл. 309 ГПК изключват решенията по чл. 436 ГПК от обсега на отмяната. Както вече се отбеляза молбата, подадена от Р. И. М. е за отмяна на основание чл.303,ал.1,т.4 и чл.304 ГПК на влязло в сила решение на Пловдивския окръжен съд, постановено по жалба срещу действия на частен съдебен изпълнител. Тези решения съгласно цитираната практика на ВКС не се ползват със сила на пресъдено нещо и не подлежат на отмяна по реда на Глава 24 ГПК. Поради това подадената молба за отмяна е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение