Определение № 170 от 05.08.2022 г. на ВКС по т. д. № 320/2022 г.

Производство по реда на чл. 47 ЗМТА. Предявен е иск от С. С. С. за прогласяване нищожността на арбитражно решение № 786/19.03.2010 г. по в. арб. д. № 786/2010 г. на арбитър Бисерка Газдова. Ищцата твърди, че е узнала за арбитражното решение на 10.11.2021 г. Твърди, че арбитражното споразумение е нищожно на основание чл. 19, ал. 2 ГПК, тъй като едната страна по него има качеството потребител по смисъла на §13 от ДР на ЗЗП. В предоставения срок е подаден отговор от „ Профи Кредит България “ ЕООД, с който исковата молба се оспорва като недопустима, тъй като е подадена след изтичане на преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА. Представят се доказателства. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение, като прецени данните по делото приема следното: Представеното от ответника копие на товарителница № 3194163 доказва, че на датата 05.08.2010 г. на адреса на ищцата, посочен в договора за револвиращ заем с дата 07.07.2009 г ., съдържащ споразумение за арбитраж, е изпратено арбитражно решение, което е получено от лице, обитаващо адреса. Отделно от това, от ЧСИ А. е изпратено запорно съобщение до „ АМР ИНВЕСТ “ АД – работодател на С., по което е получен отговор на 12.06.2013 г. С този отговор е признато за основателно вземането, върху което е наложен запорът, както и, че то не е предмет на други претенции и запори. Настоящият състав, като съобрази изложените обстоятелства и представени от страните доказателства, намира, че исковата молба е подадена извън срока по чл .48, ал .1 ЗМТА, поради което е недопустима. Дори да се приеме, че най - късно в края на м. юни 2013 г ., когато ищцата не е получила в цялост заплатата си, тя е узнала за арбитражното решение, дало основание за издаване на изпълнителен лист по т. д. № 6420/2012 г. на СГС, то подадената от нея на 27.01.2022 г. искова молба е недопустима. Това е така, тъй като срокът по чл. 48 ЗМТА към датата 27.01.2022 г. е бил изтекъл. Ето защо, предявеният иск е недопустим. При липса на подадена в срок искова молба по чл .47 ЗМТА, съдът няма правомощия да се произнася и по нищожността на арбитражно решение, постановено преди влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на ГПК / обн. ДВ, бр .8/2017 г ./, с който са изменени разпоредбите на чл .19, ал .1 ГПК и чл .47 ЗМТА. По изложените съображения настоящият състав намира, че производството по делото следва да бъде прекратено. С тези мотиви Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение