Определение № 2460 от 11.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1990/2025 г.

Производството е по реда на чл. 213а, ал. 7 АПК. Образувано е по частна жалба на В. Б. М. против Определение № 27531/18.12.2024 г., постановено по административно дело № 10941/2024 г. по описа на Административен съд – София град. С подлежащата на оспорване част от определението е оставено без уважение искането на В. М., П. М., Е. М. от гр. София за освобождаване от заплащането на такси и разноски в производството по обжалване на писмо с рег.№ СОА24-ДИ03-47 от 2024 г. на кмета на Столична община и писмо с рег. № РКС24-ВК08-70 от 2024 г. на кмета на район „Красно село“, Столична община. Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна и срещу съдебен акт по чл. 213а, ал. 7 АПК, подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. В. Б. М., П. В. М. и Е. М. са жалба срещу писмо с рег.№ СОА24-ДИ03-47 от 2024 г. на кмета на Столична община и писмо с рег. № РКС24-ВК08-70 от 2024 г. на кмета на район „Красно село“, Столична община, в които се твърди, че е обективиран отказ да се въведат ръчно в системата на ГРАО всички адресни регистрации на жалбоподателите до 2000 г. С Разпореждане № 23171 от 12.11.2024 г. съдът дал указания да представят доказателства или декларация за обстоятелствата по чл. 83, ал.2 от ГПК за всеки от тях поотделно. С молба от 11.12.2024 г. те са представили декларации, от съдържанието на които съдът е направил извод, че жалбоподателите не работят и не получават трудови доходи, а пенсии за инвалидност. Съдът обаче е обърнал внимание на обстоятелството, че в своята декларация В. М. е отбелязала, че получава доход от пенсия и наем, а в декларациите няма графа, която да индикира, дали те притежават имущество или не. С оглед на което, решаващият състав на АССГ е направил заключение, че не може да се установи по категоричен начин дали лицата нямат доходи от имущество и оставил без уважение искането на жалбоподателите за освобождаване от държавна такса. Оспореното определение е правилно. Частната жалба е подадена само от В. М.. Съгласно разпоредбата на чл. 227а, ал. 2 АПК, приложима на основание чл. 236 АПК и за производството по реда на чл. 229 и следващите от АПК, държавна такса по производството не се внася от граждани, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да я заплатят. При разглеждане на молбата за освобождаване от държавна такса съдът взема предвид доходите на лицето и неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други относими обстоятелства. Аналогична е разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК относно освобождаването от заплащането на разноски. След като оспорващите са направила искане за освобождаване от държавна такса и разноски по делото, но в декларациите им липсва графа, която категорично да указва липсата на имущество, доколкото и действително в декларацията на В. М. ясно е отбелязано, че получава доходи от пенсия и наем, настоящата инстанция намира, че не е налице предпоставката за освобождаване от заплащането на държавна такса за жалбоподателите. С представените от В. М., П. М. и Е. М. от гр. София декларации не се доказва по категоричен начин липсата на имущество, а оттам и на достатъчно средства за заплащането на държавната такса за разглеждане на жалбата им. Воден от гореизложеното и на основание чл. 213а, ал. 7 АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение