Определение № 500 от 07.11.2023 г. на ВКС по н. д. № 970/2023 г.

Производството е по реда на чл. 44, ал. 1 НПК. С Определение № 415 от 17 септември 2023 г. съдията-докладчик от Окръжен съд – Хасково е прекратил производството по н.ч.д. № 642/23 г. и е повдигнал спор за подсъдност пред ВКС, излагайки аргументи в подкрепа на застъпеното становище, че компетентен да се произнесе по искането за реабилитация е Районен съд - Хасково, доколкото с молбата си осъденият претендирал постановяване на съдебна реабилитация само по отношение на осъждането по н.о.х.д. № 1162/06 г. и в този смисъл не била налице хипотезата, уредена в чл. 433, ал. 2 НПК. Становището на прокурора от Върховна касационна прокуратура е, че делото следва да се разгледа от районния съд по съображенията, изложени в определението за повдигнатия спор за подсъдност. Като съобрази изложеното в определението, становището на прокурора и материалите в делото настоящият съдебен състав прие следното: В РС – Хасково е образувано н.ч.д. № 647/2023 г. по молба на осъдения Н. Н. А. за реабилитирането му по осъждането по н.о.х.д. № 1162/2006 г. на РС – Хасково. Съдията-докладчик е изискал справка за съдимост на осъдения ведно със заверени копия на бюлетините и като отчел, че последното осъждане на Н. А. е с присъда, влязла в сила на 7 март 2011 г., постановена от Окръжен съд - Хасково по н.о.х.д. № 112/2009 г., приел, че компетентен да се произнесе е именно последният съд с оглед правилото на чл. 433, ал. 2 НПК. От справката за съдимост на Н. А. е видно, че той е бил реабилитиран по право по осъждането по н.о.х.д. № 41/01 г. на РС – Ардино. Осъждан е по н.о.х.д. № 1162/06 г. с присъда на РС – Хасково, влязла в сила на 23 януари 2007 г., за деяние, извършено на 24 юни 2006 г., по което именно осъденият желае да бъде реабилитиран от съда. Осъждан е и с присъда по н.о.х.д. № 112/09 г. с присъда на ОС – Хасково, влязла в сила на 7 март 2011 г. за две деяния, извършени на 21/22 юни 2006 г., като му е определено едно общо най-тежко наказание доживотен затвор, търпимо при първоначален специален режим. Окръжният съд не е съобразил наличието на реална съвкупност между деянията по посочените две осъждания и не е кумулирал наказанията по двете присъди, при все че са били налице основания за това. Пропускът да се процедира служебно по реда на чл. 25, ал. 1 НК не означава обаче, че са налице две осъждания. Касае се за едно осъждане и независимо от това какво е посочил в молбата си осъденият, при извеждане на преценката кой е съдът, компетентен да разгледа искането, този факт с правно значение не може да се игнорира. При отчитането му се налага извод, че действително не е налице хипотезата на чл. 433, ал. 2 НПК, но не поради съображенията, изнесени в определението. В случая е налице едно осъждане, по което е постановена присъда от Окръжен съд – Хасково като първа инстанция. Това определя именно неговата компетентност да се произнесе по искането за реабилитация съобразно разпоредбата на чл. 433, ал. 1 НПК. Така Мотивиран, ВКС, второ наказателно отделение