Определение № 1853 от 15.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5300/2023 г.

Производството е по чл.248 ГПК. В. П. П. иска да бъде изменено определение № 710 /19.02.2024 г. по делото в частта за разноските, с което e осъдена да заплати на СУ „Д. М.“, [населено място] сумата 1 400 (хиляда и четиристотин) лева разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Счита, че присъдените разноски са прекомерни, тъй като делото е разгледано единствено в закрито съдебно заседание и адвокатската защита на ответника се е осъществила единствено в подаване на писмен отговор, поради което прави възражение с основание чл.78, ал.5 ГПК. Иска при липса на списък възнаграждение да не бъде изплащано или да бъде намалено. Насрещната страна - ответникът по касационната жалба СУ „Д. М.“, [населено място] не е подала писмен отговор Молбата е допустима, по нейната основателност: Настоящият състав съобрази, че с въззивното решение, което не е допуснато до касационно обжалване, са отхвърлени искове на жалбоподателката В. П. П. с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ за уволнение на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ. С оглед изхода от това производство е уважено искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски за процесуално представителство в размер на 1 400 лева, за извършването на които той е представил доказателства. Определеното съгласно чл.7, ал.1, т.1 и чл.9, ал.3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимално възнаграждение е в размер не по-малко от 1 200 лева, който е по-малък от присъдения размер 1 400 лева. Съгласно приетото в ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС представянето на списък по чл.80 ГПК е процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на производството по изменение на решението в частта му за разноските, но непредставянето на списък по чл.80 ГПК не е пречка за присъждане на разноски, които са поискани и доказани. Поради което искането при липса на списък възнаграждение да не бъде изплащано, е неоснователно. Като съобрази действителната фактическа и правна сложност на производството по чл.288 ГПК и това на въззивното решение, произтичаща от начина, по който В. П. е водила делото, както и това, че присъденият размер (1 400 лева) превишава незначително минималния (1 200 лева), настоящият съдебен състав не намира присъдения размер за прекомемерен, поради което намира възражението по чл.78, ал.5 ГПК за неоснователно, както и искането за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение с правно основание чл.248 ГПК. Воден от изложеното съдът