Определение № 4979 от 01.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 236/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба на „В и К“ ООД-Кърджали за допълване на определение №4235 от 29.06.2024 г. по делото с присъждане на 32 400 лв. разноски за адвокатско възнаграждение за отговор на касационната жалба на Н. В. А., С. Х. В. и Р. Х. А.. Н. В. А., С. Х. В. и Р. Х. А. застъпват становището, че молбата е недопустима. Евентуално повдигат възражение, че претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно. Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като взе предвид становищата на страните и данните по делото, приема следното: Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, поради което е допустима, а по същество е частично основателна. Н. В. А., С. Х. В. и Р. Х. А. са подали касационна жалба срещу въззивното решение в частите, с които е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете над присъдените суми от по 75 096,92 лв. на С. В. и Р. А. и 95 076,92 лв. на Н. А. до пълните предявени размери от по 400 000 лв., представляващи обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на техния наследодател, настъпила от трудова злополука. Ответното дружество е депозирало съответно един отговор на касационната жалба, за което пълномощникът е поискал три възнаграждения от по 10 800 лв. според броя на жалбоподателите и е представил доказателства за заплащането на тези суми. С определение №4235 от 29.06.2024 г. съставът не е допуснал касационно обжалване по жалбите на ищците, но е пропуснал да се произнесе по претендираните от ответното дружество разноски. В този случай определението следва да се допълни на основание чл.248 от ГПК, като се вземе предвид възражението на ищците за тяхната прекомерност. Напълно основателно ищците сочат, че се дължи едно, а не три възнаграждения и съображенията за това са изложени от настоящия състав в определение №4235 от 29.06.2024 г., което молителят вече е узнал. В това определение ясно е посочено, че при субективно съединени искове адвокатското възнаграждение се определя съобразно спецификите на конкретния случай. В настоящия казус исковете са субективно съединени и защитата по тях е идентична. Съответно и в касационното производство е подадена една обща касационна жалба и доводите срещу нея се съдържат в един отговор, поради което се дължи само едно адвокатско възнаграждение. Размерът на това възнаграждение от 10 800 лв. не отговаря на фактическата и правна сложност на защитата, която е повторила вече изложените в първоинстанционното и въззивното производство аргументи. Ето защо възнаграждението следва да бъде намалено наполовина и да бъде присъдена сумата от 5 400 лв. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение