Определение № 90 от 15.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3766/2020 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от М. В. Г. и Г. Б. Т. против решение № 277 от 28.02.2020 г. по гр.д.№ 2574/2019 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отменено изцяло решение № 3057 от 17.07.2019 г. по гр.д.№ 1225 / 2018 г. на Пловдивски РС, и вместо това А. П. Ч. и касаторките са осъдени да преустановят ползването и да премахнат незаконно изградена постройка - външна тоалетна, ведно с обслужваща я септична яма, находящи се в поземлен имот с идентификатор .... по кадастралната карта на [населено място], кв. К., която външна тоалетна е с площ от 1,44 кв.м. до регулационната граница, съвпадаща с имотната граница с имот 56784.534.42 – собственост на ищците Е. В. Б. и С. Н. Б., отбелязана като клозет със септична яма на Приложение № 3 към заключение на тройната съдебно- техническа експертиза, приложена на лист 54 от въззивно гр.д.№ 2574 / 2019 г. съставлява неразделна част от решението. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 109 ЗС, защото не е отчетено, че двете касаторки не са ползвали процесната постройка и в хода на процеса са се разпоредили с нея, т.е. те не пречат на ищците да упражняват правото си на собственост, за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в това, че производството по отношение на тях следвало да се прекрати. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК, което е инкорпорирано в жалбата не са посочени конкретни основанията по чл. 280, ал.1 т. 1-3 или ал.2 ГПК. Общо се твърди противоречие със съдебна практика на ВКС по чл. 109 ЗС, като се изреждат множество решения. Искането за допускане до касация е свързано с оплакванията в касационата жалба, че искът е уважен по отношение на касаторките, въпреки, че не са ползвали процесната постройка и в хода на процеса са се разпоредили с нея в полза на съсобственика си – другия ответник. Ответникът А. П. Ч. /който не е обжалвал решението/ счита касационната жалба за основателна и взема становище да се допусне касационно обжалване. Останалите ответници / ищци в производството пред РС/ Е. В. Б. и С. Н. Б. оспорват жалбата и допускането до касационно обжалване тъй като изложението е хаотично и не съдържа въпроси, по които да бъде допусната касация. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: РС е отхвърлил иска по чл. 109 ЗС, като е приел, че не е доказано, че процесната постройка пречи на ищците да упражняват правото си на собственост, защото СТЕ не доказва тя да е построена в имота на ищците или частично да попада в него и че оказва неблагоприятни въздействия върху имота на ищците. Въззивният съд след като е назначил и приел заключение на СТЕ и след анализ на писмените и гласни доказателства, е приел, че ищците са съсобственици на поземлен имот с идентификатор .... и на сграда № ...., намираща се в югоизточната му част. Ответникът Ч. е собственик на съседния поземлен имот с идентификатор .... и на сграда с идентификатор .... в него. Касаторките са били съсобственици на същия имот заедно с него, но в хода на въззивното производство с н.а. № .... г. на Нотариус С. Д., вписан под акт № .... г. в Агенция по вписванията - [населено място] са продали на Ч. притежаваните от тях 2/6 ид.ч. от поземления имот и сградата. С определение от 30.01.2020 г. въззивният съд е оставил без уважение искането на касаторките да бъдат заличени като страни в производството, предвид нормата на чл.226, ал.1 от ГПК. Така производството е продължило между първоначалните страни. От заключението на назначената и приета от въззивният съд тройна СТЕ, която е установила, че в имота на ответниците е изградена и съществува външна тоалетна с площ 1,44 кв.м. със септична яма до имотната граница между двата имота, съвпадаща и с регулационната граница. Установено е, че тази постройка не навлиза в имота на ищците. Тя не е нанесена в кадастралния и регулационен план на кв. К., [населено място] от 1973г. и в действащата кадастрална карта от 2017 г. За изграждане на външната тоалетна и септична яма не са открити строителни книжа. Местонахождението им до имотната и регулационната граница не отговаря на изискванията на чл.47, ал.2 от ЗУТ. В имота на ищците е заснета тоалетна и „пс“, която не е до регулационната граница и на место е премахната. По отношение на масивната жилищна сграда в поземлен имот .... на ищците също не са открили строителни книжа, но според вещите лица тя е търпим строеж по §16, ал.1 от ЗУТ предвид годината на построяване. В имота на ответниците има построена нова баня с тоалетна, за която не са открити строителни книжа и също не е нанесена в кадастралния план и в КК. След извършено геодезическо заснемане, вещите лица установяват, че регулационната граница между двата имота и имотната граница съвпадат. Разстоянието между старата външна тоалетна в имота на ответниците до жилищната сграда на ищците е 7, 59 л.м. Кадастралната карта съответства на кадастралния план и регулационния план от 1973 г. в тази част, т.е. не е установено наличие на грешка в КК. Според показанията на разпитаните свидетели, в имота на Ч. е изградена процесната външна тоалетна преди около 50 години като обратните води са оттичали в яма, която не е свързана с канализацията, тъй като е доста навътре в имота. Тя не се ползвала от 2005г., когато в имота на ответниците била построена нова тоалетна и баня, която била по-близо до жилищната сграда. На разстояние 20-30 м. не миришело. Септичната яма била под тоалетната. Когато се е построила новата баня и тоалетна в имота на ответниците, ищецът е разрешил да минат тръбите през неговия двор, после са си развалили отношенията и ищецът му запушил тръбите и ги прерязал. Въззивният съд е приел, че местоположението на външната тоалетна и септична яма противоречи на императивната норма на чл. 47, ал.2 ЗУТ, според който изгребни /ептични/ ями и временни тоалетни се изграждат в урегулирания поземлен имот съобразно техническите и санитарно-хигиенните изисквания на разстояние не по-малко от 3 м от границите на имота. Тъй като тази норма установява техническо правило с оглед спазване на санитарно хигиенни норми, неспазването му представлява нарушаване на правото на собственост на съседа, което може и следва да бъде защитено с иск по чл. 109 ЗС, без да се доказва с какво и как се ограничава правото на собственост. Така в най-пълна степен се охраняват интересите на собствениците на съседните поземлени имоти. Като неправилни са преценени изводите на първостепенния съд, че в резултат на местоположението на външната тоалетна и на септичната яма не се оказва неблагоприятно въздействие върху имота на ищците, защото неспазването на предвиденото от законодателя отстояние на външната тоалетна и септична яма до имота на ищците е достатъчно да обоснове ограничаването на правото им на собственост, което ищците не следва да доказват. Затова не са съобразени субективните възприятия на свидетелите, че не се усеща миризма на 20-30 м. от тоалетната. Процесната тоалетна и септична яма се намира на 7,59 л.м. от сградата на ищците. Според съда, обстоятелството, че в имота на ответниците е изградена нова баня и тоалетна не изключва използването на старата външна тоалетна и септичната яма и наличието на миризми. В изложението, инкорпорирано в касационната жалба не са посочени основания за допускане до касация, не е формулиран правен въпрос, което съгласно ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС е достатъчно, за да не се допуска касационно обжалване. От съдържанието може да се приеме, че се твърди противоречие с практиката на ВКС по иска по чл. 109 ЗС, но не е изложено в какво се състои то. Настоящото инстанция намира, че въззивното решение е съобразено с цитираното от касаторките ТР № 31/1984 г., в което се разглежда въпроса за допустимостта на иска по чл. 109 ЗС Разяснено е, че дори когато е реализирано строителство със надлежни строителни книжа, но то смущава или пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост, искът по чл. 109 ЗС е допустим, защото в исковото производство съдът може да извършва косвен съдебен контрол на административните актове, свързани с реализирането на строителството. С въззивното решение не е прието, че иска е недопустим, а и за изграждане на процесната постройка не са издавани строителни книжа, т.е. този задължителен тълкувателен акт е неотносим към настоящия казус. Въззивното решение не противоречи и на ТР № 4/6.11.2017 г. по т. д. № 4/2015 г., ОСГК, с което са дадени разяснения в смисъл, че, за уважаване на иска с правна квалификация чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да докаже кумулативно че е собственик на имота, че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействия, както и че това действие или бездействие създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените ( чл. 50 ЗС ). В случаите, при които се нарушават строителни правила и норми, които са установени с оглед спазване на санитарни и здравни изисквания не е необходимо ищеца да доказва как нарушаването им смущава правото му на собственост. Изискването тоалетната със септична яма, като второстепенна постройка да не се изгражда на по-малко разстояние от регулационната линия със съседен УПИ е установена именно с оглед здравно санитарни цели. Такова изискване е съществувало още в СПН при действието на ЗПИНМ, когато е изградена процесната постройка. Последователна е съдебната практика и по приложението на чл. 226 ГПК. При прехвърляне на спорното право в хода на производството главна страна остава прехвърлителят. Приобретател не може да участва като такава страна освен, ако не замести праводателя си по реда на чл. 226, ал. 2 във връзка с чл. 222 от ГПК. Прехвърлителят на цялото или на част от спорното право продължава да участва в производството, но вече в качеството си на процесуален субституент на приобретателя и то такъв, който изключва участието на последния в хода на производството. Тази практика е приложима и по искове по чл. 109 ЗС /Решение № 265 от 20.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2581/2016 г., IV г. о., Решение № 807 от 1.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1081/2009 г., I г. о. Разпоредбата на чл. 226 от ГПК има за цел да брани ищеца от действия на ответника по разпореждане със спорното право в хода на висящия процес, целящо отхвърляне на предявения срещу него иск. Смисълът на разпоредбата е да не се зачита това прехвърляне и спорът да се разреши съобразно правата на страните при завеждане на иска. Следователно и по повдигнатия с касационната жалба въпрос относно приложението на чл. 226 ГПК, въззивното решение не е постановено в противоречие със съдебната практика. По изложените съображения не се допуска касационно обжалване. Водим от горното, Върховен касационен съд, състав на първо гражданско отделение