Определение № 11233 от 21.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9844/2024 г.

Производството е по реда на гл. ХІІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Риссман България“ ООД с ЕИК 206868354 срещу определение № 2074/25.06.2024 г., постановено от Административен съд – Благоевград по адм. д. № 415 по описа за 2024 г. Частният жалбоподателят релевира противоречие с принципа на бързина и процесуална икономия по чл.11 АПК, доколкото са извършени съдопроизводствени действия по конкретното дело и отсъстват такива в паралелното производство. Спори, че жалбата не следвало да бъде оставяна без разглеждане, тъй като съдът бил сезиран със същата и по другото дело. Иска отмяна на определението и продължаване на съдопроизводствените действия. Насрещната страна по частната жалба – директора на ДОДОП - София не изразява становище. Върховният административен съд, като обсъди оплакванията в частната жалба и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: С определение № 2074/25.06.2024 г. на Административен съд – Благоевград по адм.д. № 415/2024 г. е оставена без разглеждане жалбата на „Риссман България“ ООД срещу ревизионен акт № Р-22000123001337-091-001 от 13.12.2023 г., издаден от органи по приходите на ТД на НАП – София и производството е прекратено. Поради установен по-ранен процес пред АС - Благоевград с напълно идентичен предмет и страни, с обжалваното определение първостепенният съд приложил правилото на чл.159, т.7 АПК. Обжалваното определение е правилно. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател за допуснато нарушение на принципа за бързина и икономия в процеса по административно правосъдие. Разпоредбата на чл.159, т.7 АПК ясно очертава последствията за търсената защита при констатирана висящност пред сезирания съд на производство между същите страни и на еднакво основание – жалбата се оставя без разглеждане, а по-късно образуваното дело се прекратява. Съществуването на предходно висящ спор е абсолютна процесуална пречка за разглеждането на нов идентичен по предмет и страни такъв. Без значение за надлежното упражняване на правото на съдебно производство по второто дело е етапът, в който се намират двете дела. По хипотеза образуването на второто дело е факт действителността, който следва във времето образуването на първото без възможност да ретроагира. Затова и не образуването на второто дело засяга допустимостта на съдопроизводството по първото, а обратното. Едва ли е нужно припомнянето на разбирането, че отводът за висящ процес е антиципиран отвод за пресъдено нещо. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на първо отделение,