Определение № 10692 от 30.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10038/2025 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от М. Д. М., с адрес в гр. София, чрез процесуален представител, срещу определение № 22657/01.07.2025 г. по адм.дело №5419/2025 г. на Административен съд - София - град, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу отказ от 02.05.2025 г. на "ВИВА КРЕДИТ" АД, гр. София и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, иска отмяната му и връщане на делото на АССГ за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частна жалба - "ВИВА КРЕДИТ" АД, в писмен отговор чрез процесуален представител, иска оставяне на определението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Върховният административен съд, пето отделение, в настоящия тричленен състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни, срещу определение, подлежащо на обжалване с частна жалба и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, АССГ е взел предвид, че М. е обжалвал писмо от 02.05.2025 г. на "ВИВА КРЕДИТ" АД до него, твърдейки, че същото представлява отказ на негово искане по чл.15 от Регламент / ЕС/ 2016/679 по заявлението му от 03.04.2025 г. В писмото е посочено, че в представеното пълномощно не е посочен "ВИВА КРЕДИТ" АД като конкретен администратор на лични данни, пред който могат да се упражнят правата на субекта на данни по Регламент / ЕС/ 2016/679 и че в 14 дневен срок следва да представи надлежно пълномощно и след това искането ще бъде разгледано. След подаване на жалбата до АС от 13.05.2025 г., администраторът на лични данни е прекратил производството по заявлението. Съдът е дал възможност на жалбоподателя да уточни кой е обжалвания акт - мълчалив отказ, изричен отказ или акта за прекратяване на производството, като жалбоподателят е заявил, че поддържа жалба срещу изричен отказ от 02.05.2025 г. АС е изложил доводи, че писмото от 02.05.2025 г. не съдържа властническо волеизявление, в него не е формулиран отказ, няма характер на индивидуален административен акт и не подлежи на оспорване. Подлежащият на оспорване акт от 16.05.2025 г., с който е прекратено производството, не е предмет на настоящия спор предвид изричното волеизявление на жалбоподателя. Определението е правилно като краен резултат, макар и съдът да не споделя всички изложени мотиви от АССГ. В случая от значение за решаване на спора е дали писмото от 02.05.2025 г. има характер на отказ на администратор на лични данни да удовлетвори искане по чл. 15 от Регламент / ЕС/ 2016/679, а не дали е административен акт. Липсва отказ на администратора на искането на субекта на данните за достъп до данните му, обработвани от администратора, тъй като същото е оставено без движение за отстраняване на недостатъци. В настоящето производство не може да бъде контролирано дали искането правилно или не е оставено без движение, тъй като жалбата не е насочена срещу акт на администратора на лични данни, слагащ край на производството по искането. Такъв акт, както правилно е отбелязал АССГ би бил акта от 16.05.2025 г. за прекратяване на производството. В случая липсва твърдения изричен отказ от 02.05.2025 г. да се предостави достъп до личните данни на М., тъй като подобно волеизявление не се съдържа в писмото от 02.05.2025 г. Цитираната от М. практика е неотносима, към настоящия казус, тъй като в единия случай е имало формиран мълчалив отказ за предоставяне на достъп до лични данни, за който ВАС е посочил, че следва да бъде разглеждан като предмет на оспорването, а в другия е бил обжалван акт за прекратяване на производство поради неотстраняване на недостатъци по заявлението. С оглед посоченото обоснован е изводът, че липсва годен за обжалване акт от 02.05.2025 г. на администратора на лични данни, поради което жалбата до АССГ е недопустима. Предвид изложеното определението като правилно като краен резултат следва да бъде оставено в сила. На ответника по частва жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 /сто и петдесет/ лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ / в редакцията към датата на постъпване на отговора по частната жалба/ и предвид фактическата и правна сложност на делото, платимо от касатора. Воден от горното и на основание чл. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение