Решение № 2469 от 06.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 50/2026 г.

Производството е по реда на чл. 209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК). Образувано е по подадена касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) против Решение № 35084/24.10.2025 г., постановено по адм. дело № 5849/2025 г. по описа на Административния съд София- град (АССГ). В касационната жалба на КЕВР са изложени доводи за необоснованост и неправилност на обжалваното решение - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Посочва, че обжалваното решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка и неправилно приложение на материалния закон, като се навеждат доводи за законосъобразност на административния акт. Иска се отмяна на съдебното решение. Претендират се разноски и за двете инстанции. Ответникът – заинтересованата страна – Р. А. С., редовно призован, не изразява становище. Ответникът – „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД (ЧЕЗ Разпределение) в представен писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва същата като неоснователна и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационата жалба на КЕВР. Счита решението на АССГ за неправилно и предлага то да бъде отменено. Върховният административен съд, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество, на основанията по чл. 218, ал. 1 АПК за неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е Решение № Ж – 394 от 30.04.2025 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), с което на основание чл. 22, ал. 1 и ал. 5 и ал. 7 от ЗЕ, вр. с чл. 147, ал. 1 от Наредба № 3 на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД са дадени следните задължителни указани: 1. В двуседмичен срок от получаване на решението да предостави на КЕВР план – график за подобряване качеството на електрозахранването по отношение на обекта на Р. А. С., с аб. № 0101611116, махала Драгал, [населено място], общ. Драгоман, Софийска област, с посочени конкретни действия и срокове за тяхното изпълнение; 2. Да се постигне качество на електрическата енергия, отговарящо на определените в т.3.2.1.3.2 на Методиката показатели, доставяна на обекта по т. 1 в срок до: - 12 месеца след получаване на решението, ако предвидените в план-графика действия се извършват по реда на ЗУТ; - 6 месеца след получаване на решението във всички останали случаи; 3. В седемдневен срок след изпълнение на указанията по т. 2 да предостави на Комисията доказателства за извършеното, включително протоколи от измерване на количеството доставяна електрическа енергия и издадените по реда на ЗУТ разрешения. Било прието, че жалбата на Р. А. С. е основателна и са дадени задължителни указания на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД. С обжалваното решение, съдът е отменил оспорения административен акт и е върнал преписката на КЕВР за ново произнасяне, съобразно дадените в мотивите на решението задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. За да постанови този резултат, съдът, въз основа на доказателствата по делото и установената фактическа обстановка е направил извод, че оспореното решение е издадено от компетентен орган. Решаващият съд е посочил, че административното производство се е развило по жалба на Р. А. С., срещу „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, относно лошо качество на предоставяната електрическа енергия в имота му в махала Драгал, [населено място], общ. Драгоман, Софийска-област, а именно – ниско напрежение. С оспореното решение, Комисията за енергийно и водно регулиране приела, жалбата на Р. А. С. за основателна. За да направи това КЕВР установил от приложените доказателства, че с писмо вх. № Е-11ИН-00-106 от 17.03.2025 г. оспорващият е предоставил на ответника Констативен протокол № СО-321 от 07.08.2024 г. от направено измерване, за периода 31.07.2024 г. – 07.08.2024 г., на доставяната електрическа енергия на обекта на заинтересованата страна, С.< аб. № 0101611116, [населено място], захранен от ТП „Умляк“ с приблизително отстояние – 2000 м. В Становището си до КЕВР оспорващият е посочил, че е извършена проверка на качеството на напрежението в точката на измерване на заинтересованото лице, при която е установено, че същото не отговаря на изискванията на т.3.2.1.3.2 от Методиката за отчитане изпълнението на целевите показатели и контрол на показателите за качество на електрическата енергия и качеството на обслужването на мрежовите оператори, обществените доставчици и крайни снабдители (Методиката), приета от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране с Решение № 87 от 17.06.2010 г. След получаване Становището на жалбоподателя и запознаване с твърденията на страните, КЕВР е издала обжалваното Решение № Ж-394 от 30.04.2025 г., тъй като е приела, че резултатите от извършеното измерване доказват, че стойностите на захранваното напрежение не отговарят на изискванията на Методиката. По тези съображения е прието, че ответникът е сезиран с основателна жалба, поради което я е уважил и е дал срок за изпълнение на дадените указания. Съдът е посочил, че не може да установи на базата на какви критерии са определени алтернативните срокове по т. 2. Липсата на мотиви в обжалвания акт по въпрос за определяне сроковете за изпълнение възпрепятствал съдебният състав да установи волята на административния орган и на базата на какви данни е прието, че 12 месеца са достатъчни за постигане качество на доставяната от жалбоподателя електрическа енергия, ако предвидените в план графика действия се извършват по реда на ЗУТ, както и как е преценено, че 6 месеца ще бъдат достатъчни за постигане на целения резултат при дейности, извършени във всички останали случаи. Приел е, че именно липсата на мотиви в тази част, представлява допуснато съществено процесуално нарушение, поради изпълнение изискването на чл. 59, т. 4 АПК административният акт да съдържа фактически и правни основания за издаването му. Допълнителен аргумент за незаконосъобразността на обжалваното решение счел, за неизлагането на мотиви при определяне сроковете по т.2 на решението на КЕВР, които и в двата случая са свързани с процедури, независещи единствено от волята на жалбоподателя, а от изпълнението на компетентности на други държавни и/или общински органи, както и на трети лица, ще го поставят в ситуация на неизпълнение на административния акт, водещо до налагането на административнонаказателна санкция. Съдът е приел, че е допуснато нарушение предвид липсата на мотиви, което представлява неспазване изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като ограничава правото на защита на засегнатите от него лица и препятства съдебния контрол върху неговата материална законосъобразност, представляващи основания за отмяна по чл. 146, т. 2 от АПК. В заключение съдът е намерил, че КЕВР е постановила незаконосъобразно решение, което е било отменено, а с оглед характера на спора – преписката е била върната на адм. орган за постановяване на решение в съответствие с гореизложените мотиви. Решението на административния съд е валидно, допустимо и правилно. Не са налице релевираните от касационния жалбоподател основания за отмяната му. Правилен и основан на обективна преценка на доказателствата по делото е изводът на съда за незаконосъобразност на оспорения пред него административен акт. Настоящият състав на касационната инстанция споделя изцяло мотивите на Административен съд – София-град, обосновали отмяната на решение № Ж-394 от 30.04.2025 г. на КЕВР и връщането на административната преписка на Комисията за ново произнасяне, поради което не намира за необходимо да ги повтаря и препраща към тях, като мотиви на собствения си акт, с оглед правомощието си по чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. Неоснователни са доводите от касационната жалба, че решението на административния съд е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Спрямо правилно установените и релевантни за спора факти, съдът правилно е приложил материалния закон. Съобразно разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 2 от Закона за енергетиката, в правомощието на КЕВР е да разглежда подадени жалби от клиенти срещу доставчици на енергия и природен газ, включително крайни снабдители, свързани с изпълнението на задълженията им по този закон. В случая с процесното решение това изискване на посочената разпоредба от ЗЕ е спазено от административния орган. Административният съд правилно е преценил, след подробно запознаване с изложените от административния орган мотиви при издаването на обжалваното решение, че не се установяват такива, обосноваващи критериите за определяне на сроковете по т. 2. Тази липса възпрепятства установяването волята на административния орган и на базата на какви данни е прието, че 12 месеца са достатъчни за постигане качество на доставяната от жалбоподателя електрическа енергия, ако предвидените в план графика действия се извършват по реда на ЗУТ, както и как е преценено, че 6 месеца ще бъдат достатъчни за постигане на целения резултат при дейности, извършени във всички останали случаи. Правилен е изводът на съда, че именно липсата на мотиви в тази част, представлява допуснато съществено процесуално нарушение, поради изпълнение изискването на чл. 59, т. 4 АПК административният акт да съдържа фактически и правни основания за издаването му. Допълнителен аргумент за незаконосъобразността на обжалваното решение е, че неизлагането на мотиви при определяне сроковете по т.2 на решението на КЕВР, които и в двата случая са свързани с процедури, независещи единствено от волята на жалбоподателя, а от изпълнението на компетентности на други държавни и/или общински органи, както и на трети лица, ще го поставят в ситуация на неизпълнение на административния акт. Мотивирането на съдебният акт е гаранция за неговата законосъобразност, даваща възможност на страните в административното производство да се запознаят със съображенията на административния орган за издаването му, съответно съдът да осъществи дължимата се преценка на съответствието му с материалния закон. Липсата на мотиви към административния акт е достатъчно основание за отмяната му. При липса на мотиви в административния акт е невъзможна проверката на всички основания по чл.146 АПК. Обосновано и в съответствие с материалния закон в проверяваното решение е прието, че оспореното пред АССГ решение № Ж-394 от 30.04.2025 г. на КЕВР е неправилно. Аргументите на касационният жалбоподател за противното не се споделят от настоящата инстанция. Недопустимо е едва в касационната жалба да се излагат мотиви, относими към административния акт. Пред ВАС не се представят нови доказателства, които да налагат изводи, различни от тези на първоинстанционния съд и не се обосновава отмяна на обжалваното съдебно решение. По изложените съображения обжалваното съдебно решение на АССГ е обосновано и правилно, постановено при спазване на материалния закон, и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора следва да уважи претенцията за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждени на ответника, но само в размер на 150 лв., доколкото делото не разкрива фактическа и правна сложност. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, състав на трето отделение