Определение № 60404 от 19.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 2335/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во ГПК, във вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПТК. Образувано е по частната жалба (с вх. № 17054/4.Х.2021 г.) на „Иркон“ ООД /ЕИК[ЕИК]/, подадена чрез двамата негови процесуални представители от САК против определение № 579 на Софийския апелативен съд, ТК, 5-и с-в, от 21.ІХ.2021 г., постановено по т. д. № 848/2021 г., с което е била оставена без разглеждане въззивна жалба на този търговец (с вх. № 332942/29.VІ.2021 г.) срещу издаденото по реда на чл. 238 ГПК решение /неприсъствено/ № 260946 на СГС, ТК, с-в VІ-11, от 11.VІ.2021 г. по т. д. № 1883/2019 г., както и за прекратяването на образуваното по нея въззивно производство. Поддържайки общо оплакване за неправилност на атакуваното прекратително определение на САС, търговецът настоящ частен жалбоподател претендира отменяването му и „постановяване на друго“ – от настоящата съдебна инстанция – „по съществото на спора“. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в прекратеното въззивно производство пред САС, настоящата частна жалба на „Иркон“ ООД-София /ЕИК [ЕГН]/ ще следва да се преценява като процесуално допустима. Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна. Видно е от титулната част на първоинстанционното решение № 260946 на Софийския градски съд, ТК, с-в VІ-11, по т. дело № 1883/2019 г., че постановяването му е станало в „производство по реда на чл. 238 ГПК“, т.е. че по своето процесуалноправно естество това решение е неприсъствено. Същата констатация следва и от мотивната му част: предявените от търговеца настоящ частен жалбоподател срещу ответното SA SNC Lavalin, което е със седалище в Брюксел, Кралство Белгия, осъдителни искове с цена 81 846.73 лв. са били отхвърлени по съображенията, че не би могла да се преценява вероятната им основателност по белгийското право, докато българският Закон за задълженията и договорите /чл. 79, ал. 1/, както и българският Закон за обществените поръчки /чл. 112/, са неприложими. При тези данни по делото, като е установил, че е сезиран с въззивна жалба на ищцовото „Иркон“ ООД срещу един вече влязъл в сила съдебен акт по съществото на спора, съставът на Софийския апелативен съд правилно /обосновано и законосъобразно/ е оставил същата без разглеждане, прекратявайки образуваното пред него въззивно производство. Нещо повече: при липса на твърдения в оставената без разглеждане въззивна жалба за лишаване ни ищцовата страна /настоящ частен жалбоподател/ от възможност да участва в делото, САС надлежно е разграничил, че тази жалба не може да се преквалифицира като молба за отмяна на това влязло в сила съдебно решение. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение