Определение № 1751 от 24.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 174/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „КРИТ” ЕООД, представлявано от адв. С. П., срещу определение № 14843 от 07.12.2023г. по ч.гр.д. № 7802/2023г. на СГС, с което е оставено без уважение искането на дружеството за освобождаване от държавна такса. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради противоречието му с процесуалния закон и необоснованост. Сочи, че въззивният съд е оставил искането му за освобождаване от държавна такса без уважение единствено с аргумента за неприложимост на чл.83 ГПК по отношение на търговски дружества, без да обсъди изложените от дружеството аргументи. Поддържа, че искането му се основава на разпоредбите на чл.6 и чл.12 от ЕКЗПЧОС, които имат предимство пред нормите на националното законодателство и гарантират правото на достъп до съд и до правна защита на всяко физическо и юридическо лице. Позовава се и на практиката на ЕСПЧ и на СЕС. Сочи, че е поискало освобождаване само от задължението за предварително внасяне на държавна такса с оглед разглеждане на делото от горните съдебни инстанции. Моли обжалваното определение да бъде отменено и да бъде освободен от заплащане на дължимата държавна такса. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.2 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК. В молбата си за освобождаване от предварително внасяне на държавна такса частният жалбоподател е изложил твърдения, че по отношение на него е открито производство по несъстоятелност по искане на кредитори, поради което представляващият дружеството е в невъзможност да се разпорежда със сметките му до отхвърляне на молбата или до откриване на производството, назначаване на синдик и освобождаване на дружеството от такси по съдебни дела, с които ще бъде попълнена масата на несъстоятелността. С обжалваното определение въззивният съд е приел, че молбата на „Крит“ ЕООД за освобождаване от заплащане на държавна такса е неоснователна, тъй като е юридическо лице, а съгласно чл.83, ал.2 ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Намерил е за неоснователно и искането за продължаване на срока за внасяне на дължимата държавна такса от 15 лева поради липса на уважителни причини. Видно от вписванията в ТР по партидата на частния жалбоподател, с решение № 235 от 10.04.2024г. по т.д. № 238/2023г. на Софийски апелативен съд по отношение на „КРИТ” ЕООД е открито производство по несъстоятелност, дружеството е обявено в несъстоятелност, прекратена е търговската му дейност и са наложени общ запор и възбрана върху имуществото му, като решението е постановено по реда на чл.632, ал.1 ТЗ – в хипотеза, когато наличното имущество на длъжника е недостатъчно за покриване на началните разноски за производството. Това обстоятелство следва да бъде съобразено от настоящия състав с оглед обхвата на дължимото от него произнасяне съгласно разясненията, дадени в ТР № 6 от 15.01.2019г. по тълк.д. № 6/2017г. на ОСГТК на ВКС. Производството по делото е образувано по предявен от „КРИТ“ ЕООД против „УНИКЕН“ ЕООД иск за заплащане на сумата 7500 лева, представляващи вреди от неизпълнение на договор от 25.08.2009г. С оглед предмета на спора и при съобразяване на факта, че е по отношение на ищеца е открито производство по несъстоятелност, следва да се приеме, че предявеният иск има характера на иск за попълване на масата на несъстоятелността на „КРИТ“ ЕООД и поради това на основание чл.620, ал.5 ТЗ предварително внасяне на държавна такса не се дължи. По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено и делото следва бъде върнато на въззивния съд за продължаване на действията по администриране на подадената частна касационна жалба без предварително събиране на държавна такса по нея на основание чл.620, ал.5 ТЗ. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение