Определение № 6002 от 02.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4900/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от С. В. Н. от гр. София чрез пълномощника адвокат Х. Банов против определение № 3859 от 06.04.2026 г., постановено по адм. д. № 3172/2026 г. по описа на Върховния административен съд. Наведени са доводи за неправилност на определението като постановено в нарушение на закона. Ответникът – директорът на Териториално поделение на НОИ София-град не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение тричленният състав на Върховния административен съд е оставил без разглеждане частната жалба на С. В. Н. против определение № 37064/11.11.2025 г., по адм. д. № 9925/2025 г. по описа на Административен съд София-град и е прекратил производството по делото. С това определение първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на адвокат Банов за допълване на постановеното определение № 32793/07.10.2025г по същото дело в частта за разноските За да постанови този резултат, тричленният състав на Върховен административен съд приема, че след като определението, чието допълване се иска, е постановено в производство по чл. 88 АПК и на основание чл. 88, ал. 3 от АПК не подлежи на обжалване, то обжалваното определение също не подлежи на обжалване. Така постановеното определение е правилно. Правилно тричленният състав на ВАС се е позовал на нормата на чл.176а, ал.3, изр.2 АПК – определението за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението, чието допълване в частта за разноските се иска. Актът, който страната смята, че е непълен по отношение присъждането на разноски, е постановен в производство по чл.88 АПК. Съгласно нормата на чл. 88, ал. 3 АПК, актът за прекратяване на производството по обжалване по административен ред подлежи на обжалване пред административния съд, който се произнася с определение, което е окончателно. След като определението, чието допълване в частта за разноските се иска, не подлежи на обжалване, по силата на чл.176а, ал.31 изр.2 не подлежи на обжалване и определение № 37064/11.11.2025 г., по адм. д. № 9925/2025 г. по описа на Административен съд София-град, с което искането за допълване не е уважено. Като е достигнал до идентични правни изводи съставът на ВАС е постановил обжалваното определение при правилно приложение на закона. Не е допуснато неправилно тълкуване на нормата на чл.176, ал.3 АПК, както се поддържа в частна жалба. Тъй като същинският въпрос за законосъобразността на оспорения акт подлежи на решаване от една съдебна инстанция (независимо дали съдът се произнася с решение или с определение), то и въпросът, касаещ акцесорната претенция за разноски следва да се реши в едноинстанционно производство. Ето защо изводът на тричленния състав на Върховния административен съд за недопустимост на жалбата е законосъобразен. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия