Определение № 654 от 12.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 2481/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. Д. Д. Т. и З. Ж. Т. чрез адвокат П. К. обжалват определение № 317 от 14.09.2022 г. по т.д. 753/21 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, с което е изменено решението по делото, на основание чл. 248 от ГПК, като са осъдени както следва: Д. Т. да заплати на ЗАД "ОЗК – Застраховане“ АД сумата от 3 876 лв, а З. Т. да заплати на този застраховател сумата от 4 476 лв, разноски пред въззивната инстанция. Сочат, че при подадените въззивни жалби от тях и насрещна въззивна жалба от застрахователя, въззивният съд не бил променил решението по спора. На първо място, нямало доказателства, че застрахователят е направил тези разноски. На второ място, първоначалният извод, посочен в решението, че разноските следва да останат на страните, както са ги направили, бил неправилно изменен с посочване разноските само на застрахователя. Въззивният съд не бил отчел, че въззивната жалба на ищците била уважена в частта за лихвите, а предвид уважения размер на обезщетенията, лихвата била конкретно изчислима по размер и следвало да се включи в уважената част от исковете. Изчисленият размер за Д. Т. бил 1 769,44 лв, за З. Т. 1 263, 89 лв. Изтъкват, че разноските, дължими от Д. Т., следвало да се определят при обжалваем интерес от 130 000 лв, като при съразмерност в размер на 69 %, следвало да бъде изчислен размерът на дължимите разноски. Според частните жалбоподатели, размерът на възнаграждението е 3 530 лв + 600 лв – 4 130 лв. Съответно дължимото адвокатско възнаграждение, съразмерно би било 2 849,70 лв, а не присъдения 3 730 лв. По отношение на З. Т. сочи, че при разпределяне на разноските, съразмерността следвало да се определи като се вземе предвид, че обжалваемият интерес е 140 000 лв. Така било определено възнаграждението за адвокатска защита съгласно НМРАВ в размер на 3 530 лв + 800 лв – 4 330 лв. Съразмерността била в размер на 78,5 % или дължимото адвокатско възнаграждение следвало да бъде в размер на 3 399 лв, а не присъдения на ответника размер от 4 476 лв. Молят да се отмени определението като се съобрази размера на действително дължимите разноски. ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД оспорва касационната жалба. Счита, че му се дължат разноски, както са определени съразмерно на отхвърлената част от исковете от въззивния съд. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е в срок, подадена от легитимирано да обжалва определението лице, срещу акт, който подлежи на обжалване. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че материалният интерес при защита на ЗАД „ОЗК Застраховане“ по въззивната жалба на Д. Т. е 90 000 лв, дължимото възнаграждение е 3230 лв, 3 876 лв с ДДС, съответно по въззивната жалба на З. Т. е 110 000 лв, като възнаграждението е 3 730 лв и 4 476 лв с ДДС. Настоящият съдебен състав намира, че молбата по чл. 248 от ГПК е допустима. Същата е подадена в срока за обжалване, 1 месечен срок от съобщаване на решението на страната, което е сторено на 11.07.2022 г., молбата е подадена на 08.08.2022 г. Следователно обжалваното определение е постановено при спазване процесуалните предпоставки за произнасяне по искането, предвидени в чл. 248 от ГПК. В нея, застрахователят е посочил, че е представил списък с разноски, както и че е специфицирал разноските спрямо подадената въззивна жалба и осъществената от него защита, с отговора на въззивната жалба и насрещната въззивна жалба, подадена от него. Формулирано е искане, че се претендира изменение на решението на въззивния съд в частта за разноските, като се присъдят разноски за осъществената защита срещу подадените въззивни жалби, като е препратено към списъка с разноски, представен пред въззивния съд, съгласно изискването на чл. 80 от ГПК. Видно от диспозитива на решението на въззивния съд № 342 от 05.07.2022 г. по т.д. 753/21 г., Апелативен съд – Пловдив, 1 търговски състав, липсва произнасяне относно направените разноски. Следователно са били налице предпоставките за допълване на решението в частта за разноските, на основание чл. 248 от ГПК. ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, като молител, е посочил, че е поискал присъждане на разноски, посочени в списъка по чл. 80 от ГПК, които се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и отговор на въззивните жалби Д. Д. Т. и З. Ж. Т.. С обжалваното определение № 317 от 14.09.2022 г. по т.д. 753/21 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, въззивният съд е приел, че въззивните жалби на Д. Т. и на З. Т. за заплащане на обезщетения, не са уважени, както и насрещната въззивна жалба също не е уважена. Поради това е прието, че на застрахователя се дължат разноски, които е направил във връзка с осъществената защита по въззивните жалби на физическите лица с оглед осъществената защита, като е прието, че с оглед имуществения интерес, при осъщественото обжалване, стойността на адвокатското възнаграждение е в размер на 3 876 лв с ДДС за З. Т. и за Д. Т. 4 476 лв с ДДС. Настоящият съдебен състав констатира, че съгласно представения списък с разноски, на основание чл. 80 от ГПК, застрахователят е посочил да е направил разноски от 1 400 лв държавна такса по насрещната въззивна жалба, 3 876 лв с ДДС адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и изготвяне на отговор на въззивната жалба на Д. Т., минимален адвокатски хонорар за процесуално представителство и изготвяне на насрещна въззивна жалба срещу Д. Т. 2 076 лв, минимален адвокатски хонорар за процесуално представителство и изготвяне на отговор на въззивната жалба на З. Т. в размер на 4 476 лв с ДДС и минимален адвокатски хонорар за изготвяне на насрещна въззивна жалба срещу З. Т. в размер на 1 716 лв с ДДС. От представения по делото договор № 18 за правна помощ и съдействие от 08.11.2021 г., сключен между Адвокатско дружество „Д. и Т.“ и „ОЗК – Застраховане“ АД се установява, че между страните е уговорено заплащане на възнаграждение за процесуално представителство, изготвяне на отговор на въззивна жалба и насрещна въззивна жалба в размер на 12 144 лв. Представена е издадена фактура с доставчик адвокатското дружество и получател застрахователното дружество. Видно е от платежно нареждане, че е платена сумата от 12 144 лв по сметка на адвокатското дружество от застрахователното дружество. Осъществено е процесуално представителство от адвокат К. Т.. Следователно, доводът в частната жалба за липса на реално извършени разноски, е неоснователен. Доказано е реалното извършване на разноски и осъществената адвокатска защита. Не може да се приеме, че адвокатското възнаграждение следва да се определи както е посочено в частната жалба, подадена от Д. Т. и З. Т. чрез адв. К.. На първо място, в случая се изследват действително направените разноски и при липса на възражение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, не подлежи на изследване размер на минималното адвокатското възнаграждение, така както е определен с НМРАВ. При липса на възражение за прекомерност и искане за намаляване на дължимите от насрещната страна разноски, не може да се преценява дали изплатените от страната разноски съответстват на минималния размер на адвокатските възнаграждения. Единственото, което следва да се определи е съразмерността на направените разноски, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК. По отношение отговорността за разноски, настоящият съдебен състав намира, че правилото на чл. 78, ал. 3 от ГПК е предвидено в общите правила на ГПК и се прилага и при определяне на разноските за проведеното въззивно производство. При отнасяне на спора пред въззивния съд, същият се пренася пред втората инстанция, в обжалваната част. Разноските се дължат по съразмерност, с оглед правилото на чл.78, ал. 3 от ГПК, като ответникът има право на разноски относно частта от иска, която е отхвърлена. В разглеждания случай, при подадените въззивни жалби и насрещна въззивна жалба, спорът пред въззивния съд е относно претендираните от ищците до пълния размер на вземанията, за Д. Т. над 70 000 лв до 160 000 лв и за З. Т. над 50 000 лв до 160 000 лв и е оспорен от ответника претендирания размер за разликата съответно над 30 000 лв до присъдения й размер от 70 000 лв за Д. Т. и над 20 000 лв до 50 000 лв за З. Т.. Съответно разноските, направени от застрахователя, следва да се възмездят съобразно отхвърлената част от иска. Резултатът от въззивното обжалване и осъществената защита от ответника е отхвърляне на иска на Д. Д. Т. за разликата над 70 000 лв до 160 000 лв по иска на З. Ж. Т. за разликата над 50 000 лв до 160 000 лв. Следователно, ответникът има право на разноски съразмерно на отхвърлената част от иска. Така е формулирано и искането, в молбата по чл. 248 от ГПК, че разноските се претендират за осъществената защита пред въззивната инстанция с подаване на отговори на въззивните жалби на двамата ищци, като молителят-застраховател е посочил, че претендира заплатените от него възнаграждения за осъществяване на процесуално представителство, подаване на отговор на въззивните жалби, съответно 3 876 за Д. Т. и 4 476 лв за З. Т.. В случая няма формирано произнасяне относно обезщетението за забавено изпълнение на паричното задължение, като произнасянето относно дължимата лихва от застрахователя е като последица от уважаване на иска за главница, макар и да е присъден от датата представяне на изискуеми документи пред застрахователя 29.04.2019 г., след отправено искане по реда на чл. 380 от КЗ. Следва съдът да съобрази изразеното искане, на основание чл. 248, формулирано в молбата от 08.08.2022 г. от ГПК, че застрахователят претендира разноски за тази част от производството, която представлява осъществена от него защита срещу въззивната жалба на ищците срещу отхвърлената част от исковете от първоинстанционния съд. По отношение на материалния интерес от осъществената защита е посочено от застрахователя, че е осъществена с оглед отхвърлената част от исковете за разликата над 70 000 лв до 160 000 лв за Д. Т. и за разликата над 50 000 лв до 160 000 лв за З. Т.. Следователно на страната следва да се присъдят разноски, като се съобрази изхода на спора изцяло, отхвърлената част от иска към тази част от иска, отнесена за разглеждане пред въззивния съд. Не може да се приеме изводът на въззивния съд, че се дължи с оглед материалния интерес от 90 000 лв и 110 000, с оглед нормата на чл. 7, ал. 2, т. 4 и т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Направените разноски следва да се присъдят съразмерно, като този извод следва от разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК, както бе посочено по-горе. Както бе посочено, застрахователят е заплатил разноски, при осъществяване на защитата си, като е разграничил заплатените от него разноски, по отношение на осъществената защита – както по насрещната въззивна жалба, така и по осъществената защита в частта, с която е обжалвано отхвърлителното решение от ищците. Тези разноски са както следва – адвокатски хонорар за процесуално представителство и изготвяне на отговор на въззивната жалба на Д. Т. в размер на 3 876 лв с ДДС, както и за процесуално представителство и насрещна въззивна жалба срещу същата ищца в размер на 2 076 лв. По отношение защитата срещу З. Т. е заплатено възнаграждение 4 476 лв и по насрещната въззивна жалба 1 716 лв. Ето защо в случая при направени разноски, заплатено адвокатско възнаграждение, така както е посочено в представения списък, в общ размер за Д. Т. от 5 952 лв, съразмерно на уважената част от иска, така както е отнесен пред въззивния съд за разликата над 30 000 лв до 160 000 лв, съразмерно на отхвърлената част от иска над 70 000 лв до обжалвания размер от 130 000 лв, на застрахователя се дължат за отхвърлената част от иска, съобразно обжалването пред въззивния съд. По отношение защитата, осъществена от застрахователя спрямо Д. Т., отхвърлената част от иска е за разликата над 30 000 лв до обжалваната част от 130 000 лв, отхвърлената чат е 90 000 лв към цената на иска, разглеждан пред въззивния съд от 130 000 лв. Направените разноски 5 952 лв, съответно дължими разноски 4 106,88 лв. С оглед диспозитивното начало, доколкото е поискано присъждане на 3 876 лв, толкова трябва да се присъдят. По отношение на З. Т. за разликата над 20 000 лв до обжалваната част от 160 000 лв, отхвърлената част от иска е над 50 000 лв до 160 000 лв, като отхвърлената част от иска е 110 000 лв., отнесената за разглеждане пред въззивния съд е 140 000 лв. Направените разноски са в общ размер 6 282 лв, съразмерно на отхвърлената част от иска, следващите се разноски са 4 962,78 лв. С оглед диспозитивното начало, доколкото е поискано присъждането на 4 476 лв, толкова трябва да се присъдят. Доводите в частната жалба, относно размера на дължимото възнаграждение съгласно НМРАВ, няма основание, без направено възражение за прекомерност, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Поради съвпадане между крайния извод в обжалваното определение с направените изводи от настоящия съдебен състав, следва да се потвърди обжалваното определение. По изложените съображения Върховният касационен съд