Определение № 50057 от 20.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 2531/2021 г.

Производството е по чл.248, ал.1 ГПК. Образувано е по молба по чл.248, ал.1 ГПК на „Строй Тис- Смолян“ ЕООД за изменение на решение № 50120/ 08.04.2024г. по т. д. № 2531/2021г. по описа на ВКС, II т. о., в частта за разноските, като се иска присъждане на направените от молителя разноски за първоинстанционното производство в размер на 4394,40 лева за адвокатско възнаграждение. В молбата се сочи, че ВКС е отменил решението на въззивния съд, поради което следва да се присъдят и разноските за първата инстанция, като се поддържа, че са налице доказателства за плащането. Твърди се, че съгласно договора за правна помощ, плащането на хонорара е отлагателно условие за ангажиране на адвокатското дружество. Сочи се, че адвокатът, упълномощен от синдика на дружеството с открито производство по несъстоятелност, е уведомил съда за сбъдване на условието, като в протокола от последното заседание пред първата инстанция е посочено, че не се представя платежно нареждане, тъй като няма „плащане по банка“ и следователно е достатъчно да се заяви пред съда, че хонорарът е заплатен. Ответникът по молбата, „Валмекс“ ЕООД, намира същата за неоснователна, като се поддържа, че синдикът може да извършва плащанията само по безкасов начин и следователно плащането задължително е по банков път, за което не са ангажирани доказателства. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Безспорно в договора за правна защита и съдействие, представен в първата инстанция, е посочено, че плащането на договорения хонорар от 4394,40 лева е условие договорът да произведе действие, както и че с допълнителна молба по делото адвокатът, упълномощен от синдика на дружеството, е заявил, че отлагателното условие се е сбъднало. Същевременно, в последното съдебно заседание пред първата инстанция адвокатът на ищцовото дружество е заявил следното: „За разноските по делото съм представил договор. Не съм представил платежното нареждане. Сумата е абсолютно същата, която е по договора…. Тъй като договорът за правна помощ влиза в сила от момента на плащането, това представлява платежното нареждане за платен адвокатски хонорар и това представлява списък на разноските по чл.80 ГПК …“ Настоящият състав намира молбата по чл.248, ал.1 ГПК за неоснователна, предвид следното: Първо, невярно е твърдението в молбата, че в първата инстанция е заявено от пълномощника на страната, че не се представя платежно нареждане, тъй като няма „плащане по банка“. В протокола е отразено единствено, че не се представя „платежното нареждане“, като се твърди плащане, без да се сочи, че платежно нареждане не се представя, тъй като плащането е осъществено на каса. Напротив, фактът, че се говори за „платежното нареждане“ сочи, че такова е налице, но не се представя, тъй като страна не е намерила за необходимо да направи това. Второ, дружеството, упълномощило адвоката, е в открито производство по несъстоятелност, поради което, на основание чл.658, ал.1, т. 9 ТЗ, синдикът извършва плащания на парични средства от банковите сметки на длъжника с разрешение на съда по несъстоятелността, като вкл. събраните парични вземания на длъжника постъпват по особената банкова сметка – чл.659, ал.1, т.8 ТЗ, от която извършва плащанията синдикът. С оглед горното, настоящият състав на ВКС намира, че плащането е могло да бъде извършено само по банков път, като твърдение за наличие на платежно нареждане се съдържа и в протокола от съдебното заседание пред първата инстанция, но същото не е било представено по делото, поради което съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 6/2012г. по тълк. д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, фактът на плащането на адвокатското възнаграждение не е доказан и не може да бъде противопоставен на насрещната страна и да се ангажира отговорността й за разноски за първата инстанция, която по своя характер е материална деликтна и подлежи на доказване от молителя. Водим от горното, Върховният касационен съд