Определение № 642 от 03.08.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2480/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. Н. С. против определение № 260149 от 8.3.2021 г., постановено по ч. гр.д.№94 по описа за 2021 г. на Сливенския окръжен съд, с което е оставена без уважение частната и жалба срещу определение № 260227 от 20.01.2021 г. по гр. д. № 3446 по описа за 2020 г. на Сливенския районен съд за прекратяване на делото пред настоящата инстанция и изпращането му на Софийския районен съд по подсъдност. Частният жалбоподател твърди, че определението е незаконосъобразно, поради което моли да бъде допуснато до касационно обжалване по поставения въпрос, да бъде отменено и делото да бъде върнато на Сливенския районен съд по подсъдност. Д. Х. С. не взема становище по частната касационна жалба. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид становището на частния жалбоподател, приема следното: М. Н. С. е подала до Сливенския районен съд искова молба срещу Д. Х. С. за прекратяване брака между страните като дълбоко и непоправимо разстроен, за връщане на предбрачното си фамилно име, за предоставяне на родителските права върху роденото по време на брака непълнолетно дете С. Д. С. и за осъждане на ответника да и плаща издръжка за детето. В отговора на исковата молба Д. Х. С. е повдигнал отвод за неподсъдност на спора пред Сливенския районен съд, тъй като постоянният му адрес е в [населено място]. Ето защо този съд е прекратил производството и е изпратил делото на Софийския районен съд 1 по подсъдност. Сливенският окръжен съд е потвърдил първоинстанционното определение, възприемайки извода, че по предявения иск за развод и по съединените с него небрачни искове се прилага общата подсъдност по постоянния адрес на ответника, предвидена в чл.105 от СК Във връзка с мотивите на въззивния съд частният жалбоподател е формулирал следния въпрос, по които желае да бъде допуснато касационно обжалване: Следва ли да бъде уважено възражението за местна подсъдност по иск за развод, при условие че от брака има ненавършило пълнолетие дете, чийто настоящ адрес е различен от постоянния адрес на ответника и уважаването на това възражение представлява ли нарушение на принципа за защита интереса на детето, доколкото решаващият съд е длъжен да се произнесе относно родителските права, местоживеенето и издръжката му, както и да го изслуша? Според касатора въззивният съд е дал разрешение на въпроса, което противоречи на ТР № 1 от 3.7.2017 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСГК на ВКС съгласно което при конкуренция между правата на детето и родителите родителят следва да търпи ограничаване на правата си. Тезата на касатора е, че след като се касае за спор относно родителските права, подсъдността трябва да се определи по настоящия адрес на детето, както се предвижда в чл.127 от СК и това разрешение съответства на принципа на зачитане на висшия интерес на детето, пред който правата на родителите следва да отстъпят. В схващането на касатора произволно се смесват процесуалното правило за определяне на подсъдността с принципа за разрешаване на материалноправните спорове между родителите относно упражняването на родителските права въз основата на висшия интерес на детето. Цитираното от касатора тълкувателно решение касае два въпроса:относно разрешението по реда на чл.127а от СК на пътуването в чужбина на ненавършило пълнолетие дете без съгласието на единия родител и относно невъзможността за съвместно упражняване на родителските права, ако не се постигне споразумение. Разрешението на тези проблеми няма никаква връзка с подсъдността на спора, когато е предявен иск за развод и с него са съединени извънбрачни искове. По този въпрос, който е от значение за изхода на спора, съществува практика на ВКС, цитирана в случая от съдилищата и съдържаща се в определение №468 от 23.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3206/2013 г. Изводът в това определение е, че съобразно общата местна подсъдност по чл. 105 ГПК съединените с брачния иск небрачни искове са подсъдни на районния съд, в района на който е постоянният адрес на ответника. Следователно по поставения от касатора въпрос е формирана практика на ВКС, която се споделя от настоящия състав и не е нужно да бъде коригирана. Въззивният съд се е съобразил с тази практика при постановяване на обжалваното определение, поради което касационно обжалване на това определение не следва да се допуска. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение