Определение № 4959 от 10.05.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4060/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 213а, ал. 7 от същия кодекс. Образувано е по частна жалба на Н. Бойков, действащ чрез пълномощника си адв. Цонева, срещу разпореждане № 2987 от 21.03.2023 г., постановено по административно дело № 1552/2023 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), с което е оставена без разглеждане касационната жалба на Бойков срещу решение № 6303 от 28.10.2022 г., постановено по адм. дело № 8017 по описа за 2021 г. на Административен съд – София-град (АССГ), и производството по делото е прекратено. По съображения за неправилност поради неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон се претендира отмяна на оспореното разпореждане и приемане на касационната жалба за процесуално допустима в частта й относно разпореждане на осигурителен орган от 02.12.2019 г. Ответникът - директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – София-град, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение намира частната жалба срещу разпореждането за допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, за която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, против подлежащо на оспорване съдебно разпореждане съгласно чл. 229, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 213а, ал. 7 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. След извършена служебна проверка по реда на чл. 213а, ал. 6, т. 2 от АПК председателят на шесто отделение на ВАС е установил, че касационната жалба на Н. Бойков е процесуално недопустима като подадена срещу решение, което не подлежи на касационен контрол. С постановения от АССГ съдебен акт е разрешен спорът за законосъобразността на решение № 1040-21-718 от 13.07.2021 г. на директора на ТП на НОИ - София-град, издадено на основание чл. 117, ал. 3 във връзка с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "б" от КСО, с което са потвърдени разпореждане № 214-00-6679-4 от 02.12.2019 г. и разпореждане № 214-00-6679-5 от 04.12.2019 г. на ръководителя на осигуряването за безработица относно отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) на Н. Бойков. Обжалваното съдебно разпореждане е валидно, допустимо и правилно. С разпореждането на осигурителния орган от 02.12.2019 г. е отменено разпореждане от 23.11.2015 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО поради издадени задължителни предписания от контролните органи на НОИ за заличаване на данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, подадени за жалбоподателя, за периода от 01.11.2014 г. до 30.11.2015 г. от „МАЙ КУРИЕР“ ЕООД, след извършена проверка на дружеството, приключила с констативен протокол № КВ-5-21-00597604/24.07.2019 г. С второто разпореждане № 214-00-6679-5 от 04.12.2019 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, на Н. Бойков е отказано отпускане на ПОБ по чл. 54а от КСО, поради неизпълнение на условията на чл. 54а от КСО. Адресатът на разпорежданията ги е обжалвал по административен ред пред ръководителя на ТП на НОИ – София-град, който с оспореното пред първоинстанционния съд негово решение от 13.07.2021 г. не е уважил сезиралата го жалба. Недоволен от това, Бойков е атакувал решението му пред АССГ, а съдът с решението си от 28.10.2022 г. е отхвърлил жалбата му, като е посочил, че жалбоподателят може да оспори постановения съдебен акт по касационен ред пред ВАС, което указание настоящият съдебен състав намира за неправилно, защото решението на първоинстанционния съд в момента на постановяването му е влязло в сила, по следните съображения: Подложеното на касация първоинстанционно решение е постановено в производство по чл. 118 от КСО. Съгласно чл. 119 от КСО решенията на административния съд по чл. 118 от КСО подлежат на касационно обжалване по реда на АПК, с изключение на постановените по жалби срещу актовете по чл. 117, ал. 1, т. 1 и т. 2, буква "б", буква "д" - за суми до 1000 лв., букви "е" и "ж". В чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ са посочени производства с предмет на спора за отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетения за безработица. И двете процесни разпореждания (от 02.12.2019 г. и от 04.12.2019 г.) на ръководителя на осигуряването за безработица са относно отказ за отпускане на обезщетение за безработица, поради което попадат в кръга на визираните в чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО, противно на твърдяното от частния жалбоподател по отношение на първото от тях, следователно оспореният пред първоинстанционния съд административен акт попада в предвидените в чл. 119 от КСО изключения от двуинстанционността на съдебното производство. Изменението на чл. 119 от КСО (ДВ, бр. 94/2019 г.) е съобразено с чл. 131 от АПК, който допуска изключения от двуинстанционния съдебен контрол, когато в АПК или в друг закон е установено друго. От гореизложеното се налага извод, че касационният съдебен контрол върху обжалваното от Бойков решение от 28.10.2022 г. на АССГ е изключен с изричната процесуална норма на чл. 119 от КСО и то е от категорията съдебни актове, неподлежащи на оспорване. При наличието на основанието по чл. 215, т. 4 от АПК председателят на шесто отделение на ВАС е процедирал съобразно чл. 213а, ал. 6, т. 2 от АПК и правилно е оставил без разглеждане касационната жалба, поради което проверяваното негово разпореждане от 21.03.2023 г. следва да бъде оставено в сила. В същия смисъл е постановеното по сходен казус от петчленен състав на втора колегия на ВАС определение № 11584 от 14.12.2022 г. по адм. дело № 11157/2022 г., както и многобройни съдебни актове на тричленни състави на шесто отделение на ВАС. Мотивиран така, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение