Определение № 109 от 16.02.2015 г. на ВКС по д. № 6408/2014 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивното определение на Русенски окръжен съд по гр.д. №567/14 г., с което е отхвърлено заявеното по реда на чл.248 от ГПК искане на дружеството за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за възивната инсанция в размер на 360 лв. Прието е, че извършването на тези разноски от ответника е останало недоказано – не е представен договор за правна помощ, а представените фактура и извлечение от сметка не установяват, че сумата от 360 лв. е платена за процесуално представителство по делото. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на въззивното определение, иска се отмяната му и присъждане на разноски в посочения размер. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно определение и е допустима и основателна. По делото е приложено пълномощно за процесуално представителство на дружеството от адв. Б. К. - на л.32, а с представените пред въззивния съд фактура и извлечение от сметка се установява превод на сумата от 360 лв. по банков път, като възнаграждение на процесуалния представител адв. К. с пояснение: „пр. услуги по жалба на А. М.”. При тези данни, според този състав на ВКС, макар да не е представен договор за правна помощ в изискуемата за доказване писмена форма – ТР №6/13 г. ОСГТК, уговарянето и плащането на разноски за адвокатско възнаграждение от страна на ответника в претендирания размер е доказано по делото. Тези разноски следва да се присъдят на дружеството на осн.чл.78, ал.3 ГПК и по реда на чл.248 ГПК. Изводите на окръжния съд за противното не се споделят от ВКС по изложените вече съображения. Обжалваното въззивно определение е неправилно, следва да се отмени и вместо него се постанови ново, с което да се уважи искането за разноски пред въззивната инстанция на ответника по иска. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отделение