Определение № 50465 от 30.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 2567/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Г. П. Н. и П. П. И. срещу определение № 100413/11.06.2021г. по в.гр.д. № 63/2021 г. на Бургаски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на частните жалбоподатели по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на постановеното решение № 52/19.04.2021 г. по т.д. № 63/2021г. на Бургаски апелативен съд в частта на разноските. В частната жалба са изложени съображения за неправилност на атакуваното определение, тъй като фактурата, издадена от пълномощника е доказателство за извършеното плащане на адвокатското възнаграждение. Иска се отмяна на въззивното определение и постановяване на друго за уважаване на молбата по чл.248, ал.1 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като съобрази данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирани лица, в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, поради което е процесуално допустима. В обжалваното определение БАС е приел, че по делото пред въззивния съд е била представена фактура за предоставена от адв. Ф. на Г. Н. адвокатска услуга във въззивното производство. Вписаното основание – договор от 02.02.2021г. не е бил представен по делото, а съдържащият се в делото на БОС е сключен с трето лице, а не с частните жалбоподатели. Въззивният съд е приел, че посочената фактура не представлява разписка за плащане, а липсва и банков документ /в случай на плащане по банков път/. Частната жалба е неоснователна. Производството по в.гр.д. № 63/2021г. на БАС е било образувано по въззивна жалба на „Юробанк България“АД против решение № 410/24.11.2020 г. по т.д. № 424/2019 г. на Бургаски окръжен съд в частта, с която е прието за установено, че Г. П. Н. и П. П. И. не дължат на касатора сума в размер на 15 727,45 евро, представляваща курсова разлика, включена без правно основание в главницата по договор за банков кредит HL 58107/05.06.2012г. и е осъдил „Юробанк България“ АД да заплати на всеки един от ищците сумата от 1884.83 евро, представляваща недължимо платена възнаградителната лихва за периода от 10.09.2014 г. до 10.09.2019 г. върху главница в размер на 15727,45 евро. С решение № 52/19.04.2021 г. по т.д. № 63/2021г. Бургаският апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение. В производството пред БАС Г. П. Н. и П. П. И. са били представлявани от адв. Ф., която е била надлежно упълномощена с пълномощно, приложено по делото на БОС. В последно по делото заседание е била депозирана молба от пълномощника с представен списък на разноските и издадена от адв. Ф. фактура за предоставена на Г. Н. адвокатска услуга на стойност 1500лв. Така издадената фактура не обективира по какъв начин е направено плащането на адвокатското възнаграждение, поради което не може да се приеме за доказателство за извършването му. Приложеният по делото на БОС договор за правна защита и съдействие е бил сключен с трето за спора лице. Предвид изложеното молбата по чл.248, ал.1 ГПК е неоснователна и обжалваното определение следва да се потвърди. Водим от горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, първо отделение