Определение № 574 от 20.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4743/2013 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Й. Д. И. против определение № 7747/17.04.2013 г., постановено по гр.д.№ 922/2013 г. от състав на І г.о. на Софийски градски съд. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение, състав на СГС е приел, че съгласно чл.413, ал.1 ГПК, заповедта за изпълнение подлежи на обжалване от страните единствено в частта за разноските, като доколкото жалбоподателят е изложил твърдения в жалбата си относно вземането, не и за разноските, то частната жалба е процесуално недопустима. Съгласно чл. 413, ал. 1 ГПК заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване от страните, освен в частта за разноските. Процесуалния ред за защита на страната по отношение на вземането, извън присъдените разноски, е друг, не и по реда на инстанционния контрол на заповедта за изпълнение. И в частната жалба, предмет на произнасянето в настоящото производство се навеждат доводи относно неоснователността на присъждането на вземането по заповедта, което не е допустимо да се обсъжда в настоящото производство. В частната жалба пред ВКС се твърди, че заповедта за изпълнение следва да се отмени и в частта за разноските, но такова твърдение жалбоподателят не е изложил в частната си жалба вх.№ 3327277/19.10.2012 г., която е била предмет на производството пред ВКС, респ. извън твърденията, обсъдени в производство пред СГС не могат да се навеждат нови твърдения с частната жалба пред ВКС, доколкото същите не са били обсъдени от въззивния съд с обжалваното определение и не са били предмет на неговото произнасяне. По изложените съображения, обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди. Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия