Определение № 884 от 12.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 4148/2013 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат М. К. Х. против определение № 1667 от 24.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2889/2013 г. на Софийски апелативен съд, ГК, VII състав, с което се отменя определение № 3095 от 30.04.2013 г. по описа Софийски градски съд, VI – 4 състав по т. д. № 19/2013 г., с което е прекратено производството по делото като недопустимо и е осъдено „С. 17,5 – С” О., [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, сумата от 6000 лева, представляващи направени деловодни разноски, и се връща делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В частната касационна жалба се поддържат доводи за отмяна на обжалваното определение и за присъждане на направените в първоинстанционното, въззивното и настоящото съдебно производство съдебни разноски. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са посочени основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Ответниците по касация заявяват становище за оставяне без разглеждане на частната касационна жалба и за присъждане на извършените пред касационната инстанция разноски в размер на 5000 лева – адвокатски хонорар. ВКС-І т. о., за да се произнесе, взе предвид следното: По делото е постъпила молба с вх. № 10754/18.11.2013 г. по описа на ВКС от [фирма], с която жалбоподателят моли за спиране на делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като решението на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г. ще има значение за правилното решаване на спора. Не са налице основанията за спиране на настоящото дело на основание чл. 292 ГПК, тъй като тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието на 09.12.2013 г. На поставения въпрос № 9 от него е даден следния отговор „Определението на въззивния съд, с което се потвърждава определение на първоинстанционен съд за прекратяване на производството поради неподведомственост /чл. 15, ал. 2 ГПК/ или неподсъдност на спора /чл. 121 ГПК/, подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. В тази част постановките на т. 5 от ТР № 1/ 2001 г. от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС са актуални и при действието на ГПК /в сила от 01.03.2008 г./. Определението на въззивния съд, с което се потвърждава определение на първоинстанционен съд, с което е оставен без уважение отвод за неподведомственост, респективно за неподсъдност, не подлежи на касационно обжалване, тъй като не е от категорията на актовете, предвидени в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК”. Аналогична на хипотезата, с която се потвърждава определение, с което е оставен без уважение отвод за неподведомственост е и хипотезата, при която първоинстанционния съд приема отвода за неподведомственост, а въззивния съд отменя акта на първата инстанция и връща делото за продължаване на съдопроиводствените действия. Определението, предмет на частната касационна жалба не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК. То не е нито преграждащо, нито с него се дава разрешение по същество на друго производство и се прегражда развитието му. По изложените съображения, частната касационна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. На „С. 17,5 – С” О., [населено място] следва да се присъдят и направените в частното касационното производство разноски в размер на 5000 лева – адвокатско възнаграждение, приложен е договор за правна защита и съдействие, в който изрично е отбелязано, че договореното задължение е платено изцяло в брой. Воден от горното, ВКС-І т. о.