Определение № 56 от 26.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 211/2010 г.

Производството пред ВКС е образувано по спор за подсъдност между С районни съдилища, повдигнат е от последния и поставя въпроса за съдът, който е местнокомпетентен да разгледа искане по чл. 154, ал. 3 ЗЗ. Според докладчика по делото на Софийския районен съд /№1573 от 2010 год./ това е съдът по „настоящия адрес” на подлежащия на задължително лечение, а според докладчика по делото на Еленския районен съд / № 85 от 2010 год./ това е „районният съд по местонахождението на лечебното заведение”. Становищата са изложени съответно в протоколно определение от 5.ІІІ.2010 год. и в разпореждане № 19 от 23.ІІІ.с.г. Според представителят на ВКПр е целесъобразно делото да се разгледа от Софийския районен съд. Повдигнатият от Еленския районен съд спор за подсъдност е основателен, а изложеното в разпореждането по делото на този съд разбиране – законосъобразно. В чл.156, ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/ ясно е казано, че „в случаите на чл.154 ЗЗ – какъвто е настоящият, тъй като съдът е сезиран с искане по чл.154, ал. 3 ЗЗ от управителя на „ОДПЗСС – София град” ЕООД – компетентен да се произнесе по направеното искане е съдът „по местонахождението на лечебното заведение”, т.е. Софийския районен съд. С оглед на казаното ВКС в състав от трето н.о.