Определение № 9545 от 09.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9707/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. А. А. срещу определение № 9058 от 17.03.2025 г., постановено по адм. дело № 7574/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което подадената от него жалба, както и жалбата на Е. Г. А. срещу заповед №САГ24-РА53-383/30.05.2024 г. на главния архитект на Столична община, са оставени без разглеждане и производството по делото е прекратено. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно и излага доводи по съществото на спора. Моли съдебният акт да бъде отменен изцяло и делото да бъде върнато на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – кмет на Столична Община, чрез гл. юрк. Кръстева в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба и моли да се остави без уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответниците Т. Й. Н., А. П. Н., Й. К. Н., П. К. Н., чрез адв. Стоянова и В. Д. Н. в писмени отговори оспорват частната жалба и молят да се остави без уважение. Като взе предвид изложеното в частната жалба, представените с нея доказателства и данните по делото, Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: Частната жалба на Г. А. А. е недопустима в частта, с която се оспорва определение № 9058 от 17.03.2025 г. по адм. дело № 7574/2024 г.на Административен съд София - град, в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на Е. Г. А. против заповед № САГ24-РА53-383/30.05.2024 г. на главния архитект на Столична община и производството по отношение на нея е прекратено. Определението в тази част не е неблагоприятно за настоящия частен жалбоподател, поради което същият няма правен интерес от неговото оспорване (арг. чл. 210, ал. 1 АПК, вр. чл. 236 АПК). Поради това частната жалба на Г. А. против съдебния акт в посочената част следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено. В останалата част частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, против подлежащ на оспорване съдебен акт и от легитимирана страна. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. За да остави без разглеждане жалбата на А. против заповед №САГ24-РА53-383/30.05.2024 г. на главния архитект на Столична община и да прекрати производството по делото на основание чл. 158, ал. 3 АПК, съставът на административния съд приема, че нередовностите на жалбата не са отстранени, като излага съображения, че не са представени доказателства за подаването й в срок, както и такива, обосноваващи правния интерес от оспорване. Изводът за наличие на предпоставките по чл. 158, ал. 3 АПК е незаконосъобразен и не се споделя от настоящата инстанция. Цитираният текст намира приложение, когато жалбата не отговаря на изискванията на чл. 150, ал. 1 и ал. 3 и чл. 151АПК и нередовностите не са отстранени в срок, въпреки изричните указания на съда. В случая нередовности по смисъла на цитираните текстове от страна на съдебния състав не са констатирани, а указанията дадени с разпореждане № 20818 от 22.10.2024г. за представяне на доказателства за правен интерес и такива за спазване на срока за оспорване, се обхващат от преценката за допустимост на подадената жалба,а не за нейната редовност. Изложеното налага заключението, че основания за оставяне на жалбата на А. без разглеждане по смисъла на чл. 158, ал. 3 АПК не са налице и оспореното определение е незаконосъобразно в тази част. Същевременно не са налице и предпоставки за прекратяване на съдебното производство поради просрочие на подадената жалба и липса на правен интерес. Обратно на направеното от съдебния състав заключение, по делото са представени доказателства, че заповед №САГ24-РА53-383/30.05.2024 г. на главния архитект на Столична община е съобщена на жалбоподателя Г. А. на 10.07.2024г. (известие за доставяне на л. 177 и разписен лист на л. 165), а жалбата е подадена в съда на 18.07.2024г. Следователно 14-дневният срок за оспорване, предвиден в чл. 215, ал. 4 ЗУТ, е спазен и жалбата не е недопустима на това основание. Изводът на съдебния състав за отсъствие на правен интерес от оспорване също е неправилен и не може да бъде споделен. Действително, правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за упражняване правото на жалба, за която съдът следи служебно. Ако жалбоподателят, както в случая, не установява правния си интерес от оспорване на административния акт, съдът е длъжен да изясни този въпрос, като даде на оспорващия конкретни и ясни указания в този смисъл. В случая това не е направено, въпреки данните на л. 165 от делото, че жалбоподателят А. е собственик на ПИ 3713. Указанията, дадени на оспорващия с разпореждане № 20818 от 22.10.2024г. да докаже наличието на правен интерес от обжалване, са общи и не изясняват активната му легитимация, поради което неизпълнението им не обоснована недопустимост на оспорването, а изводът на административния съд в обратен смисъл е неправилен. По тези съображения обжалваното определение следва да бъде отменено в частта, в която жалбата на Г. А. против заповед №САГ24-РА53-383/30.05.2024 г. на главния архитект на Столична община е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено и делото следва да бъде върнато на Административен съд София- град за продължаване на процесуалните действия в тази част. При преценката за допустимост на подадената от Г. А. жалба съдът следва да се съобрази с изложеното по- горе, като даде на оспорващия конкретни указания да представи доказателства, които го легитимират като собственик или носител на ограничено вещно право на имот, засегнат от одобреното със заповед №САГ24-РА53-383/30.05.2024 г. на главния архитект на Столична община изменение на плана за регулация и на плана за улична регулация в кв.43 по плана на м. „в.з Бистрица – разширение“, район „Панчарево“. След събиране на посочените доказателства, съдът следва да прецени допустимостта на жалбата, като съобрази дали жалбоподателят се явява заинтересувано лице съгласно чл. 131, ал. 1 ЗУТ, с право да оспори заповедта за изменение на ПУП- ПР и ПУР в някоя от хипотезите на чл. 131, ал. 2 ЗУТ. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,