Определение № 11292 от 11.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10490/2025 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от С. С. Щ., гр. Бургас, срещу определение №7859/18.09.2025 г. по адм.дело №1526/2025 г. на Административен съд - Бургас, с което е оставена без разглеждане негова жалба вх. №9345/19.08.2025 г. по описа на АС - Бургас и е прекратил производството по делото. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, иска отмяната му и връщане на делото за разглеждане по същество на жалбата му. Върховният административен съд, пето отделение, в настоящия тричленен състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, срещу части от определение, подлежащи на обжалване с частна жалба и в срока по чл. 230 АПК. За да се произнесе по съществото й, съдът взе предвид следното: АС, за да постанови обжалваното определение, е приел, че всички формулирани от Щ. искания са свързани с образувано досъдебно производство, правно регулирано от НПК и няма правна възможност по реда на АПК да се осъществи контрол върху актовете и действията на органите по разследването, които се контролират по реда на чл.200 -202 НПК от прокурора, а по отношение на веществените доказателства - по реда на чл.111НПК. Определението е правилно. Неоснователни са твърденията на частния жалбоподател, че по двете му искания до органите на досъдебното производство има и формирани откази по чл.15 ОРЗД за достъп до лични данни. Видно от приложените искания, същите са адресирани до разследващ полицай по конкретно досъдебно производство и до конкретен младши прокурор по същото досъдебно производство. Същите не са адресирани до администратори на лични данни по смисъла на чл.4, точка 7 от Регламент /ЕС/ 2016/679 или така наречения Общ регламент за защита на данните /ОРЗД/, тъй като нито разследващият полицай, нито младши прокурорът сам или съвместно с други лица определя целите на обработване на личните данни. При липса на надлежно сезиране по реда на чл.15 ОРЗД на администратор на лични данни от субекта на данните, липсва и отказ на администратор на лични данни да предостави достъп до обработваните данни / както мълчалив, така и изричен/. В този смисъл правилна е преценката на АС, че липсва мълчалив или изричен отказ по исканията на Щ., който да подлежи на контрол по реда на АПК. Отделно от това следва да се има предвид, че доколкото всичките искания на жалбоподателя са свързани с документи по досъдебно производство, то те са извън материалния обхват на ОРЗД, тъй като съгласно чл.2,буква г ОРЗД настоящият регламент не се прилага за обработване на личните данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наложените наказания, включително предпазването от и предотвратяването на заплахи за обществената сигурност. Предвид изложеното определението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение